Ирина Асиова – Диамант: Толкова предвидимите и скучни тазгодишни награди

Заглавието е на редактора

сн. личен архив

сн. уикипедия, великолепният британски актьор Килиън Мърфи, който грабна "Оскар" за главна мъжка роля в лентата "Опенхаймер"

сн.личен архив, Ирина Асиова-Диамант

“Клети създания” е събитие. Това брутално женско съзряване на моменти визуално смущаващо откровено като близък кадър на слузесто излюпване на ларва по National Geographic…. Оскарът на Ема Стоун е напълно заслужен и нямаше нужда да се извинява на индианската си колежка. Като добавим и разкошно налудничавите костюми, декори и музика… ще помня дълго.

Коментар на популярната в социалните мрежи и публичното пространство Ирина Асиова – Диамант. Тя е журналистка, съпруга на холивудския продуцент Моше Диамант. Неотдавна издаде книга „От Разлог до Холивуд”. Дъщеря е на известната журналистка и писателка Бойка Асиова.

Американска фикция, казах вече, не че е на родата, но е много майсторски написана и великолепно се подиграва с фалшивия морализаторски тон на woke културата. Да се присмееш забавно и елегантно на индустрията отвътре е много дързък и рискован ход. И съм горда, че зет ми води хорото обратно към нормалността.

За пълнежите на Оскарите “Маестро” и “Убийците на цветната луна” ви казах вече… пълнежи. Нито един Оскар, но пък с по 63 номинации за всички възможни награди, просто да има какво да дъвче индустрията през т.нар. Award season - награден сезон. Номинирахме индианка. Хиксче, отбелязахме и тази кутийка в правилните награди. Догодина се пада ред на индийка и никой вече няма да си спомня глупавата физиономия с изкуствен нос на Брадли Купър и Лили Голяматамечканоминиранадежурно.

И на края, но не последно The Holdovers (Останалите)! Тихо и кротко те издебва и те сграбчва за гърлото. Истинският носител на Оскар 2024-а за главна мъжка роля се казва Пол Джимати. Само това да гледате тази година ви стига да разберете как се прави голямо кино с малко пари… с големи таланти.

Филмът на зет ми Рам Бергман American fiction взе “Оскар” за адаптиран сценарий и с това по-леко преглъщам иначе толкова предвидимите и скучни тазгодишни награди. Oppenheimer предизвика у мен вълнение точно, колкото “Панорама”. Информира ме дълго и скучно за неактуални събития, които слабо ме вълнуват, но пък авторитетно и със самочувствие. И до следващото издание никой вече няма да го помни.