С приемането си в НАТО Швеция слага край на продължилия два века неутралитет

"Втората световна война е момент, в който Швеция е на косъм от смъртта", казва анализаторът.

"Да си неутрален не значи да си наивен. Всъщност това е начин на мислене, според който трябва да сме независими, ако дойде война", заявява Охлсон.

"Швеция загърбва 200 години неутралитет и политика на необвързване", каза шведският премиер Улф Кристершон, след като в понеделник унгарският парламент даде одобрението си, с което бе преодоляна и последната пречка.

Последната война, в която Швеция участва, приключва през 1814 г. и след като пушките и оръдията, насочени към Норвегия, замлъкват, някогашната воюваща сила повече не посяга към оръжие.

Въпреки че Швеция е на печелившата страна при битките срещу Наполеон Бонапарт, загубата на територии на Финландия в полза на Русия години по-рано слага край на всякакви заблуди, че Швеция ще продължи да бъде велика сила.

Ключов момент е и анексирането на украинския полуостров Крим от страна на Русия през 2014 година.

Много шведи вярват, че са опазили мира си заради неутралитета, но всъщност "сме били гъвкави в прилагането му: в началото на войната чрез отстъпки пред Германия, а по-късно чрез отстъпки пред съюзниците", заявява той.

Неутралитетът на страната води датира от началото на 19-и век, когато Европа е обхваната от Наполеоновите войни.

През 50-те и 60-те години на 20-и век военновъздушните сили на Швеция са четвърти по сила в света и страната има възможност да мобилизира около 800 000 мъже, включително резервисти, ако избухне война, казва Андреас Охлсон от Музея на шведската армия.

През годините неутралитетът на Швеция е бил поставян пред изпитания, особено по време на Втората световна война, когато страната иска от Германия да не бъде въвличана във войната.

С течение на времето за Швеция, която ясно споделя възгледите на Запада и е член на Европейския съюз от 1995 г., думата "неприсъединяване" става по-подходяща от "неутралитет".

След Студената война страховете изчезват и Швеция намалява разходите си за отбрана. В последните години обаче държавата инвестира повече в армията си и подписва договори с НАТО, като участва в обучения с Алианса.

Улоф Палме, премиер на Швеция от 70-те години на миналия век, описва Швеция като морална суперсила, която трябва "да бъде активна в ситуации, при които други страни, в резултат на позициите им във външната политика, са неспособни да се включат".

"В продължение на 30 години ние се отдалечавахме от неутралитета, който никога не е бил толкова чист, и се приближавахме към позиция, предполагаща присъединяване към съюз", каза Далсьо. "И може да се каже, че това най-накрая приключи с присъединяването към НАТО", допълва той.

"След спечелването на Норвегия политиката е насочена към това Швеция да не се намесва в споровете на големите сили, а да се развива като държава. И така и правим", казва Роберт Далсьо, старши анализатор в Шведската агенция за изследвания в областта на отбраната. Тази политика позволява на Швеция да се развие и да проправи пътя си към модерна държава, след като в началото на 19-и век тя е е била "една от най-бедните и изостанали страни в Европа".

"Това е правилният път за нас", казва Якоб Фредериксен, 24-годишен пилот, който, като много други шведи, подкрепя членството в НАТО на фона на нарушаването на реда след Втората световна война, който до голяма степен пазеше мира в продължение на десетилетия. "Мисля, че в тази нова ера е по-добре да сме част от съюз, отколкото да сме независими и неутрални", добави той.

Въпреки това в условията на нарастващо напрежение между Русия и Запада се появяват нови тревоги, свързани с членството в Алианса. Улрика Еклунд, 55-годишна служителка в банка в Стокхолм, казва, че е несигурна по отношение на членството в НАТО и ефекта, който то ще има върху Швеция. Въпреки това тя разбира защо се взима това решение предвид "всичко, което се случва в света и в Европа".

Докато Швеция се приспособява към новия си политически курс, през 1834 г. крал Карл Четиринадесети Йохан обявява неутралитета на страната. В писмо до британски и руски съдилища той призовава страните да уважат желанието на Швеция да стои настрана от конфликтите им.

Инвазията "бе шок за политическия живот в Швеция", заяви Хенрик Екенгрен Оскаршон, политолог от Университета в Гьотеборг. Той анализира резултати от проучвания, които показват, че подкрепата за членство в НАТО се е увеличила от 35% през 2021 г. до 64% след нахлуването. "Това беше най-голямата и най-бързата промяна на мнение, отчитана в политическата история на Швеция", пише той.

Пазен в Държавния архив на Швеция и смятан за най-стария документ за неутралитета на страната, текстът гласи: "Бихме желали да стоим изцяло встрани от тези проблеми и че Швеция и Норвегия, запазвайки строг неутралитет спрямо воюващите страни, могат да заслужат с безпристрастното си поведение уважението и признанието на нашата система."

По време на Студената война, когато Швеция и Финландия са буфер между НАТО и страните от Варшавския договор, много шведи и финландци смятат, че необвързването с нито един съюз е най-добрият начин да се избегне напрежението с Русия, силен съсед на юг в района на Балтийско море. Това обаче не значи абсолютен пацифизъм.

През 2017 г. Швеция връща наборната военна служба. През следващата година на стратегически важния шведски остров Готланд в Балтийско море, северозападно от руската територия Калининград, е възстановен полк, който е бил разформирован през 2005 година.

През следващите два века Швеция води политика на неутралитет и отказва да заема страна във войни или да се присъединява към военни съюзи. Така тя защитава позиция, която пази мира в страната и допринася за това да се превърне в просперираща социална държава и суперсила в областта на хуманитарните въпроси, отбелязва БТА.

С годините идеята за Швеция като глас на мира и неразпространението на ядрени оръжия се превръща в сърцевината на шведската идентичност. Страната, която е дом на институциите, свързани с Нобеловите награди, финансира програми за чуждестранна помощ, участва в мироопазващи мисии в чужбина и разчита на неутралния си статут, за да действа като посредник в регионални конфликти по света.

Страховете от руската военна мощ започват преди векове и продължават през мрачните години на Студената война. През 1981 г. съветска подводница минава през Стокхолмския архипелаг, приближавайки се до главната военноморска база на Швеция. Следват дни на напрежение.

Швеция и съседна Финландия дълго изключваха възможността да се присъединят към НАТО. Това се промени рязко, след като Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Нападението породи страхове в Европа заради империалистките амбиции на Москва - безпокойство, което се засилва с набирането на скорост от страна на Русия на бойното поле в Украйна.