Слънчевата система е "нетипична" във Вселената

Морбидели вече е преподавател в Колеж дьо Франс. На 57-годишния учен, прочул се по света с това, че преразгледа историята на Слънчевата система, е поверена първата катедра, посветена на планетарното образование.

Планетарната наука, дисциплина, която води началото си от астронома Пиер-Симон Лаплас (1749-1827), е в разгара си след откриването през 1995 г. на първата екзопланета - планета, която се върти около звезда, различна от Слънцето.

"Уникална архитектура, съдейки по други системи - странни светове, съставени от горещи юпитери, мини-нептуни, суперземи", казва Морбидели.

По думите на учения еквивалент на Слънчевата система може да се открие най-много около една звезда на хиляда, което означава, че тя е "доста нетипична".

"За първи път от векове се чувстваме малко привилегировани", казва с усмивка астрономът.

Случайност ли е тази конфигурация? Отчасти да, отговаря ученият, който цитира "донякъде случайните" събития, направили възможно формирането на Земята и в крайна сметка появата на живот.

Едно от тези събития е "фаза на нестабилност", която разтърсва цялата система малко след началото на нейното формиране "точно преди 4,568 милиарда години".

Откриването на първите екзопланети преди тридесет години преобърна представата за нашата Слънчева система и показа, че "ние сме доста нетипични" във Вселената, според известния италиански астроном и планетарен учен Алесандро Морбидели, цитиран от БТА.

Засега никоя от тях не прилича на нашата, която се характеризира с разделяне на планетите на две групи - малките скалисти планети в близост до Слънцето, наречени телурични (Меркурий, Венера, Земя и Марс), и по-отдалечените газообразни планети-гиганти (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун). Сред тях са двата астероидни пояса и далечният облак на Оорт, резервоар на комети.