Имаме ли шанс за влизане в еврозоната на 1 януари 2025 г.?

“В крайна сметка, тази политика ще води до периоди на по-висока инфлация, като този през 2022 г. Това ще е “новото нормално””, заяви финансистът.

“Фед обяви, че ще намали лихвените проценти със 75 базисни точки през 2024 г., но пазарите в момента очакват двойно по-силно понижение”, каза още финансистът.

“Ясно е, че инфлацията у нас няма да падне толкова силно през 2024 г., колкото е необходимо за покриването на критериите от Маастрихт. Въпросът с еврозоната, както и този с Шенген, е изцяло политически.

България има реален шанс да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2025 г., заяви финансистът Николай Ваньов в ефира на Дарик радио.

А Доналд Тръмп, който вероятно ще е опонент на Байдън от страна на републиканците, ще направи големи обещания в типичния за него стил.

В Европейския съюз тази година също ще има избори за Европейски парламент, но според Николай Ваньов те няма да са толкова пряко свързани с икономическата и монетарната политика.

По думите му, Европейската централна банка няма друг изход, освен да поддържа високите си баланси, тъй като цената на една дългова криза в Италия може да коства съществуването на самата еврозоната.

По думите му, в дългосрочен план страната няма друг избор, освен да се присъедини към еврозоната, защото другата алтернатива би била “изпускане” на валутния борд, а едва ли има политик, който би допуснал подобно нещо.

Проблемът за България е, че в условията на валутен борд тя на практика е изцяло свързана с икономическия цикъл на еврозоната, но без да получава позитивите от това, например евтино финансиране”, заяви Николай Ваньов.

Първите понижения на лихвите от страна на Фед вероятно ще дойдат още в края на първото тримесечие”, коментира Ваньов.

Този път обаче Лагард едва ли ще се забави толкова, колкото в началото на цикъла на “затягане” на монетарната политика.

Той коментира очакванията за политиката на Европейската централна банка и Федералния резерв на Съединените щати през 2024 г., както и потенциалните ѝ икономически ефекти.

Той напомни, че управителят на Федералния резерв Джеръм Пауъл също не би се радвал да види Тръмп обратно в Белия дом, имайки предвид разногласията между двамата.

Той прогнозира, че Европейската централна банка просто ще се настани “в стъпките” на Федералния резерв и ще започне да понижава лихвите, когато това се случи отвъд Океана.

“В Европа изтича програмата на ЕЦБ за неограничено изкупуване на държавни облигации на страните от еврозоната. Тя е ключова за държавите с високо ниво на дълга, като Франция и Италия.

“За пореден път американската икономика се оказа доста по-устойчива от европейската. В САЩ “мекото кацане” на икономиката се случи по един или друг начин, инфлацията е на ниво от малко над 3%, а тази година се очаква Федералният резерв да се фокусира по-скоро върху защита на икономиката, отколкото върху борбата с инфлацията.

Само през 2024 г. падежират 30% от целия държавен дълг на Италия, като става въпрос за десетки милиарди евро. Централната банка ще трябва да намери механизъм за смекчаване на ефектите от спирането на тази програма, защото в противен случай може да се стигне до нови дългови кризи”, предупреди Николай Ваньов.

Според Ваньов, ЕЦБ е доказала, че може да прави компромиси с правилата за присъединяване към еврозоната. Освен това в момента в цялата еврозона инфлацията е завишена и едва ли може да се очаква от бъдещите ѝ членове да я намалят бързо под настоящите нива.

Според него, изборите в САЩ по-късно през годината ще бъдат ключови за монетарната политика. Настоящият президент Джо Байдън ще се опита да направи всичко възможно да избегне потенциална икономическа криза, тъй като това ще намали шансовете му за преизбиране.