Омерзително и болезнено е да чета за пореден път неверни твърдения и нелепи обяснения от лекари за смъртта на детето ми. В отвореното писмо от екипи на клиники в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ има оправдания и обвинения, няма лекарска почтеност и обикновена човешка чувствителност.
Това написа Ани Стоянова, майка на починалата 15-годишна Даная Кулева, в отговор на днешната позиция на "Пирогов" по случая. Публикуваме писмото ѝ без редакторска намеса:
Взех лично от ИСУЛ медикамента NovoSeven поради липсата му в Пирогов. Странно е от Пирогов да продължават да отричат този факт, тъй като е лесно доказуем.
Обвинението към мен, майката на Даная, че търся „постигане на лични цели“, намирам за дълбок цинизъм. Личната цел на всеки родител е детето му да бъде живо и здраво и да има бъдеще! Няма по-висока цел.
Да, каузата е детското здравеопазване. Но с лекарите, в чиито ръце умря Даная, явно я разбираме различно.
ОТ АНИ СТОЯНОВА, МАЙКА НА ДАНАЯ КУЛЕВА".
"От писмото до медиите, изпратено днес, на 10.01.2024 г., още веднъж става ясно, че или подписалите не са били компетентни да вземат животоспасяващи решения за Даная, тъй като не са се запознали с хематологичния статус на дъщеря ми, или се опитват чрез агресивна самозащита да намалят обществения натиск за изясняване на случая.
Невярно е твърдението, че основното хематологично заболяване на Даная е било Дефицит на фактор VII. Това НИКОГА не е бил основно заболяване на Даная. Основното ѝ хематологично заболяване беше имунна тромбоцитопенична пурпура. То беше активно лекувано и овладяно до постъпването й в „Пирогов“. Дефицитът на фактор VII е бил вторичен – в следствие на кръвозагуба, а рисковете от неговото наличие се компенсират със заместващата терапия NovoSeven, която в Пирогов твърдят, че е била приложена на дъщеря ми. Тази заместваща терапия се дава на хора с проблеми в кръвосъсирването именно за да се избегнат рисковете от кръвозагуба по време или след хирургически интервенции.
След поставянето на медикамента и предвид животозастрашаващия риск от хематома в главата на детето ми, всички клинични международни стандарти биха препоръчали незабавна оперативна намеса. Важно е да се напомни, че кръвните показатели на Даная бяха поне ДВА ПЪТИ над критичното ниво, под което оперативната намеса е противопоказна. Това беше потвърдено от лекуващия Даная детски хематолог в ИСУЛ, чието становище беше, че НЯМА хематологични противопоказания за спешна операция. Нека припомня, че три дни по-късно екипът на „Пирогов“ все пак пристъпи към оперативна намеса, въпреки липсата на подобрение в кръвните показатели на Даная. Те твърдят, че са чакали. Какво са чакали? Дали са чакали подобрение, или са чакали връщането на неврохихург от ваканция? Или престанаха да чакат, защото пуснах пост в социалните мрежи и им се обади министърът на здравеопазването?
Друг важен въпрос: ако в Пирогов не са могли да преценят кой риск е по-голям – от действие или бездействие, защо този риск не е можело да бъде преценен след консултация с детския хематолог на Даная, който познава историята на лечението на нейното основно заболяване? Лекарят беше в пълна готовност да окаже незабавно съдействие и е един от най-добрите детски хематолози в България. В същото време единственият хематолог, с когото разполага Пирогов, е началникът на Лаборатория по трансфузионна хематология Евгения Шурлиева. При отсъствието на детски хематолог в Пирогов, какво е попречило на болницата да повика на място по служебен ред лекуващият хематолог на Даная от ИСУЛ?
И не, не е вярно, че Пирогов е осигурил всички необходими специалисти за дъщеря ми. Повечето от изброените „консултиращи“ специалисти лекари в така наречения от одита „мултидисциплинарен екип“, не са присъствали на място и не са преглеждали физически Даная. Според медицинските протоколи консултациите по телефона могат ли да заместят физически преглед при оценка на риска и взимане на решения при животозастрашаващо състояние? Защото, както знаем, дори при елементарни сополи такава консултация не е достатъчна и се изисква физически преглед.
Друг важен въпрос е дали още при първото посещение в спешния център на Пирогов не е трябвало да бъде направен скенер на Даная и/или да бъде оставена под наблюдение, след като още тогава съм съобщила за основното нейно заболяване, на което сега лекарите приписват нейната смърт. Ако е било толкова рисково това заболяване и те са били известени за него, не е ли тяхно задължение да вземат мерки да го овладеят и да я поставят под наблюдение? Или специализантът, който е гледал Даная, не е бил достатъчно компетентен, за да направи такава преценка? Тогава кой носи отговорност за професионално неподготвения лекар и за евентуалните му грешки?
Хвърлянето в публичното пространство на високопарни думи и внушения, подписани с професионални титли и с логото на най-голямата спешна болница в България, не може да има друга цел освен защита на репутацията. Но не помага да се намерят честните отговори на всички важни въпроси, които поставям. Не помага и да бъде направен обективен анализ на видимите пропуски и нередности в организацията на болницата. За да бъдат по-малко починалите деца при случаи като нашия - на предотвратима смърт.
Даная загуби живота си и бъдещето си. Вече няма цели пред нея. А пред мен целта е нито едно дете да не губи живота си заради лекарска безотговорност. В тази трагедия има нужда от смирение и покаяние. От поука от грешките. Не от „нападение като форма на отбрана“. Не от политическа декларативност в писмата от лекари, които някога са положили Хипократова клетва.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)