"Индивидуалността" на мравките определя тази на тяхната колония

Ако неавантюристичната мравка не е толкова полезна за критични задачи, от нея трябва да има полза за други задачи, които са също толкова важни за живота на колонията.

Без никаква изненада екипът е установил, че групите, съставени от мравки изследователки, са по-добри във всички задачи, отбелязва Патриция д'Еторе.

В своето изследване екипът е идентифицирал само пет "елитни работнички" от общо 280, способни да участват в поне три от четирите тестови задачи.

Далече от това да са хомогенна група от добри малки войници или работници, колониите на мравки показват разнообразни модели на поведение - точно като много групи от така наречените социални животни.

Екипът на Д'Еторе решава да потърси отговор с мравки от вида Aphaenogaster senilis.

Ето защо, по думите на Д'Еторе, ще бъде интересно в бъдеще да бъдат хетерогенни групи, за да се провери тяхната ефективност в сравнение с хомогенните групи.

Изследователите след това са съставили хомогенни групи от мравки в зависимост от тяхната повече или по-малко изследователска личност, с идеята да видят дали поведението им ще се промени в зависимост от групата, към която принадлежат.

От друга страна, по отношение на групите, съставени от не толкова предприемчиви мравки, изследователите са имали очакване, че определени индивиди ще се "размърдат" и ще променят поведението си, но това не се е случило.

Причината е, че всяка мравка е отлична в поне една задача, а много малко от тях са добри в няколко.

Причината е, че няма ясен отговор на въпроса дали поведението на индивида се променя, когато се окаже в група, обяснява Патриция д'Еторе, професор по етология, специалист по така наречените социални насекоми и съавтор на изследването.

Разбирането на взаимодействието между индивидуалното и колективното поведение обаче остава основно предизвикателство в поведенческата и еволюционната биология, според изследването, публикувано в "Байолъджи летърс" (Biology Letters).

С други думи и в съответствие с хипотезата за "поведенческия тип", експериментът е показал, че "индивидуалността на мравката не се променя, когато тя се окаже в група", обяснява професор Д'Еторе.

Тези класически тестове измерват склонността на всяко насекомо да излиза извън гнездото - в случая епруветка, и след това да дръзва да отиде малко по-близо или по-далече в заграждение.

"Индивидуалността" на мравките обуславя тази на тяхната колония, според изследване, подкрепящо хипотезата, че малките ципокрили насекоми са неподатливи на какъвто и да е "социален конформизъм" в самата група, към която принадлежат, предаде АФП, цитирани от БТА.

След това учените са подложили групи на тестове, изправяйки ги пред важни задачи за оцеляване - умение за използване на инструмент, разпознаване и атакуване на враг, събиране на малки мъртви мухи за попълване на гнездото, пренасяне на ларви на мравки в ново гнездо, когато старото вече не е налично.