Увеличението на заплатите на педагогическия и непедагогическия персонал безспорно е добра новина. Работата в детските градини и училищата е трудна, изисква сериозни умения и постоянното им надграждане.
Обществото също залага високи очаквания към учителите. И за тези от тях, които получават високи оценки за работата си, подобряването на условията на труд трябва да продължи.
"За разлика от възнагражденията в образователната сфера обаче, има нещо, което през последните години не се увеличава, дори напротив - намалява. Това са резултатите на учениците. Когато миналия месец бяха оповестени данните от последното издание на PISA (Програмата за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), България се нареди на последно място по математика сред държавите в ЕС и на предпоследно по четивна грамотност и природни науки. Резултатите на българските 15-годишни са сред най-ниските откакто държавата ни участва в PISA", отбелязват от фондацията.
От 1 януари тази година основните заплати на всички педагогически специалисти бяха увеличени с 8,4 процента. Това беше поредната стъпка от устойчивата политика на Министерството на образованието и науката (МОН) през последните години за повишаване на възнагражденията на учителите. Тази година увеличение имаше и за служителите от непедагогическия персонал - например за помощник-възпитателите в детските градини, чиито възнаграждения години наред бяха несправедливо ниски, казва в становище Люба Йорданова от фондацията "Заедно в час".
Затова, заедно с безспорно необходимото подобряване на условията на труд на директорите, учителите и останалите работещи в системата на образованието, има нужда и от обективна оценка на резултатите от работата им. Директорите и учителите трябва да станат отговорни за знанията, уменията и нагласите, които развиват техните ученици, и най-вече за това времето в училище да има добавена стойност за децата и младежите. И кариерното развитие на педагогическите специалисти трябва да зависи не от прекараните в системата години, а от това какъв напредък са постигнали учениците, на които са преподавали.
Отвъд образователните постижения, детските градини и училищата в голяма степен не успяват да развият в децата и младежите социално-емоционални умения за успешен личностен и професионален живот в съвременния свят. Родителите, които имат финансова възможност, продължават да инвестират в паралелната образователна система на частните уроци. Бизнесът страда от липса на подготвени кадри и това пречи на икономическото развитие на страната, се казва в становището.
РISA е важен показател, защото измерва умения на XXI век, от които учениците ще имат нужда в живота. Но дори и да оставим PISA настрана, резултатите от националните външни оценявания (НВО) и държавните зрелостни изпити (матурите) също не дават повод за радост. Средният успех на НВО след седми клас по математика в страната през 2023 г. беше 35,3 точки от максимум 100 точки. Средният успех на матурата по български език и литература пък беше "Добър" 3,93 - най-ниският от 2008 г. насам. Анализ на Института за пазарна икономика показа, че в 80 общини средният резултат е под "Среден" 3,00.
Разбира се, това върви и със сериозна промяна на качеството на началното обучение и продължаващата квалификация на педагогическите специалисти, както и с истинска подкрепа в училищата чрез подготвени наставници. Това са реформите, които ще повишават качеството на преподаване и с това и резултатите на учениците. Заплатите са само инструмент, коментира Йорданова, предава БТА.
Тя отбелязва, че след увеличението стартовата минимална основна заплата на учителите става 1853 лв. Минималната основна заплата за старши учителите и старши възпитателите вече е 1911 лв., а за главните учители и главните възпитатели - 1985 лв. Директорите ще получават най-малко 2257 лв. основно възнаграждение, а заместник-директорите - 2088 лв.
)