Гюнер Тахир: Пеевски и Доган са взаимнозависими, най-вече финансово

9.01.24 г., 11:03 ч.

Копирано

"Единствената партия, която не се вмества в традиционното понятие "политическа партия" е ДПС. Ахмед Доган сега се прави на наблюдател от ООН и тепърва е установил, че, видите ли, ДПС като партия е тръгнала по пътя на това да бъде корпоративна и платена партия. Но тук логично, човек от българския народ би казал "добро утро, вие сега ли го разбирате, г-н Доган?". А кой направи тази партия корпоративна и платена - самият Доган. Откога - от самото начало", посочи още Гюнер Тахир.

"Когато не си дошъл на върха на една партия по естествен път, тогава ставаш зависим пряко от този, който те предлага. В момента според мен може би надделява Доган, но Пеевски и Доган са взаимнозависими - най-вече финансово, защото Доган през годините винаги е избивал някакви комплекси, може би от детските му години, когато Държавна сигурност го е хранила и е поемала разходите му. Аз не си спомням през годините на комунизма някой да е успял да влезе в университет със слаба оценка, докато Доган е влизал и са го записали 3 месеца по-късно. Това са абсурдите на онова, което е заложено още преди 1989 г. Затова в тази партия има такива аномалии, защото при самото й създаване това е заложено", коментира още той.

"Ако трябва да сме обективни, в нито една друга партия човек с биографията и имиджа на Делян Пеевски не би могъл да заеме никакви позиции, да не говорим за ръководни". Това заяви в предаването "Кой говори?" по Дарик радио Гюнер Тахир, бивш зам.-председател на ДПС.

Почетният председател на ДПС Ахмед Доган миналата седмица призова в обръщение към членовете на партията тя да има двама съпредседатели - Делян Пеевски и Джевдет Чакъров - дългогодишен партиен функционер, лекар, министър на околната среда и водите при тройната коалиция.

Той бе категоричен, че ДПС се е превърнала отдавна във функция на Доган, а не обратното. "Ахмед Доган е подчинил цялата партия на своите лични интереси", допълни Гюнер Тахир.

Той е и един от основателите на партията. Напуска ДПС през 1997 г, но до днес наблюдава отблизо процесите в партията.

По думите му издигането на Пеевски толкова високо в редиците на партията не е станало по някакъв естествен начин, например той да се е доказал, а напротив - този човек е насаден.