Първан Симеонов: Трябва да мислим за случващото се в ДПС през призмата на българо-турските отношения

Предложението на Ахмед Доган за двама съпредседатели на ДПС не е неочаквано. Това коментира пред Дарик радио политологът Първан Симеонов.

Донякъде е изненада обаче номинацията на Джевдет Чакъров, каза още Смилов, въпреки, че той винаги е бил високо в йерархията на ДПС, но напоследък името му не е свързано с публични събития.

По думите му завоят на една етническа партия към не толкова етническа не може да е рязък, за да не предизвика обратния ефект.

Първан Симеонов допълни, че обръщението на Ахмед Доган показва доста верен анализ, че се върви към многополюсен свят и възстановяване на сферите на влияние.

Според него след активността на Делян Пеевски, припозната и от Доган, е последвала и закономерната обратна връзка от структурите, която вероятно е показала, че е необходим и човек с небългарско име и произход.

„Много пъти политически лидери са постъпвали така. Виждали сме го при Борисов - да пуснат някого напред с ясното съзнание, че после ще го върнат малко назад. Това се ползва главно при ГЕРБ, но при тях е трудно някой да излезе и да каже – знаете ли, партията се превръща в много корпоративна. Това издава трезв и откровен поглед на Ахмед Доган. В човешки план е достойна позиция да излезеш и да кажеш, че партията, на която си патрон, има този проблем”, обясни Симеонов.

„Това е много тежък за преглъщане хап от всички, защото дълго време се обясняваше в нашата страна, че едва ли не изграждането на многополюсен свят е някаква руска опорка. Може би е такава, но не е неистина. Наистина се върви към многополюсен свят, в който надигат глава регионални сили. Например в нашия регион – Турция, а в глобалния свят надигат глава незападни модели, начело с Китай и не без активното участие на Русия. Това се вижда ясно и за добро или лошо България пак ще е на границата. При това на границата на една регионална сила с глобални амбиции, каквато е Турция – не просто съсед и член на НАТО, и сферата на руско влияние, която в последната една година на войната по-скоро се затвърждава, отколкото да запада. Доган вижда това нещо и казва – хора, травмиращо е, че това не се осъзнава”, коментира политологът.

„Тук всъщност всички ние, каквото и да правим, трябва да мислим за случващото се в ДПС през една призма – българо-турските отношения. Неслучайно Република Турция е изрично спомената в писмото като потенциален ресор на Джевдет Чакъров. Да го кажем директно – в съседство имаме една демографски млада експандираща икономика, да, вероятно има своите текущи трудности, но това е една държава, която е напът да помири вчерашния си ден с онзи ден, тоест да преосмисли и османското, и кемалисткото наследство и да опита да ги миксира. Държава, която има глобални амбиции. На първо време да бъде лидер в мюсюлманския свят. Държава, която има свое мнение в НАТО, която е наш съсед, а в България има немалка група, която говори турски език. Каквото и да мислим за ДПС, трябва да го мислим през призмата на утрешния ден и утрешните амбиции на едната и другата страна. Във всички ходове на Доган личи вродения му истинкт за известно дистанциране спрямо Турция. Инстинкт, който няма как да бъде чужд на по-големи части от българското общество като цяло”, допълни той.

Симеонов уточни, че впечатление прави и обвинението, че ДПС се превръща в много корпоративна структура. По думите му може само да се гадае към кого е насочено това. Той уточни, че някои ще кажат, че е насочено към предишния модел на управление, който Доган иска да смени, а други ще видят връщане на газта по отношение на Делян Пеевски.