Болестта на Алцхаймер не е единствената цел. Други изследователи тестват дали преодоляването на кръвно-мозъчната бариера може да позволи на повече химиотерапия да достигне до мозъчните тумори, както и начини за насочване към други заболявания.
Важно е също така да се проучи внимателно дали по-бързото намаляване на плаките може да увеличи риска от рядък, но тревожен страничен ефект на тези нови лекарства - кървене и подуване на мозъка.
Експерти, които не са участвали в проучването, приветстват получените "вълнуващи" резултати, но отбелязват, че то е твърде малко, за да се правят заключения.
Енергийните импулси предизвикват вибрации на микромехурчетата, които разхлабват пролуките в бариерата достатъчно, за да могат лекарствата да проникнат вътре.
Изследването е публикувано в сп. "Ню Ингланд джърнъл ъв медисин" (New England Journal of Medicine).
Изследователите са наблюдавали с около 32 процента по-голямо намаляване на плаките на местата, където е нарушена кръвно-мозъчната бариера, в сравнение със същата област от противоположната страна на мозъка.
Методът е изпробван само върху трима пациенти. На местата в мозъка обаче, където се е прицелила, новата технология е ускорила отстраняването на характерната за болестта на Алцхаймер плака.
Нивата на амилоида преди и след шестмесечното приемане на лекарствата са проследени с ПЕТ-скенер.
"Защо да не се опитаме да изчистим плаките в рамките на няколко месеца?", казва Резай в обосновката си за провеждане на изследването за доказване на концепцията.
Учени са открили начин за подпомагане на лекарствата срещу Алцхаймер да проникват по-бързо в мозъка - чрез временно пробиване на предпазния му щит, съобщи БТА.
В случая става въпрос за т.нар. кръвно-мозъчна бариера - защитна обвивка на кръвоносните съдове, която предотвратява проникването на микроби и други вредни вещества в мозъка от кръвния поток. Тя обаче е в състояние и да блокира лекарствата срещу Алцхаймер, тумори и други неврологични заболявания, налагайки прилагането на по-високи дози за по-дълги периоди, за да бъде достигната целта в мозъка.
Екипът на Резай се готви да започне друго малко изпитване на подобно, но по-добре доказано лекарство, наречено Leqembi. В крайна сметка ще са необходими мащабни проучвания, за да се установи дали комбинирането на фокусиран ултразвук с лекарства срещу болестта на Алцхаймер има реално значение за пациентите.
Неговият екип дава на трима пациенти с лека форма на болестта на Алцхаймер месечни дози от едно от тези лекарства, Aduhelm, в продължение на шест месеца. Непосредствено след всяко интравенозно вливане, изследователите насочват фокусирания ултразвук към определена запушена с амилоид част от мозъка на всеки пациент, отваряйки кръвно-мозъчната бариера, така че по-голяма част от дневната дозата да попадне на точното място.
Някои нови лекарства, които вече са на пазара или са в процес на разработване, обещават известно забавяне на влошаването на невродегенеративното заболяване. Те са предназначени да изчистят лепкавия протеин, наречен бета-амилоид, който се натрупва в определени области на мозъка. Те обаче изискват интравенозни вливания на всеки няколко седмици в продължение на поне 18 месеца.
Предишни малки проучвания са установили, че технологията може безопасно да пробие малки дупчици, които се запечатват за 48 часа. Сега екипът на Резай е направил още една крачка напред - прилагайки едновременно с това лекарство срещу болестта на Алцхаймер.
Сега учените използват технология, наречена фокусиран ултразвук, за да разклатят временни отвори в този щит. За целта те инжектират микроскопични мехурчета в кръвния поток, след което насочват звукови вълни през устройство, наподобяващо шлем, към точно определена област на мозъка.
"Целта ни е да осигурим преднина на пациентите, като подобрим някои нови методи за лечение на Алцхаймер, на които е необходимо дълго време, за да подействат", казва ръководителят на изследването д-р Али Резай от Института по неврология "Рокфелер" към университета на Западна Вирджиния.
)