Никотинът може да се окаже ключът за Алцхаймер

Първите данни за ползите са от преди 23 години

Страните, които елиминираха горенето на цигарите, намалиха пушачите

Като стимулант никотинът активира мозъчните рецептори, участващи в регулирането на настроението, концентрацията и вторичната памет.

На фона на значимите открития за свойствата на никотина обаче все още малко учени се задълбочават в неговите терапевтични свойства. Причината е стигмата върху него и погрешните разбирания, че той е в основата на вредата от тютюнопушенето.

Пилотно проучване сред 74 пациенти непушачи с леко когнитивно увреждане, които получили трансдермален никотин, е показало първите обещаващи резултати още през 2000 г.

„Видяхме подобрение на вниманието, както и значително и устойчиво подобрение на паметта. Беше безопасно и нямахме значителни странични ефекти. Установихме също, че теглото намалява с няколко килограма и няма значителни сърдечно-съдови ефекти“, разказа проф. Нюхаус. При по-възрастни хора употребата на никотин също била успешна, когато се прилага като антидепресант.

„Има много диагнози, които се свързват с функционирането на никотиновите рецептори – например рядка форма на епилепсия, депресията, Алцхаймер, Паркинсон, Синдром на Турет, шизофрения, тревожност. Знаем също, че част от тези холинергични рецептори са свързани с това за да притъпяват и изострят неврологичните процеси. Това е много важно за диагнозите, свързани с вниманието и вторичната памет. Ако тази система е нарушена, виждаме отклонения в тези процеси“, обясни проф. Пол Нюхаус, психиатър и директор на Центъра по когнитивни разстройства в Университета Вандербилт в САЩ. Проф. Нюхаус провежда изследвания върху механизмите в мозъка от десетилетия. Според тях холинергичната система е първата, която е атакувана и разрушена поетапно при болестта на Алцхаймер.

„Никотинът не влияе на хората по един и същи начин, следователно, макар че може да бъде полезен и да подобри мозъчната функция при някои, при други може да няма никакъв ефект“, посочи още д-р Нюхаус, подчертавайки че става дума за медикаментозното му приложение, а не за пушене на цигари.

Добър пример за ефекта от този подход на намаляването на вредата от тютюнопушенето са страните, в които той вече се прилага, посочи британският експерт по обществено здраве Клайв Бейтс. В държавите, които стимулират преминаването към бездимни алтернативи разпространението на пушенето драстично намалява – Великобритания, Нова Зеландия, Швеция и Япония. Някои от тях като Швеция и Япония вече отчитат и промяна на картината с болестите сред населението, след като пушенето беше заменено масово със снус в първия и устройства с нагряване на тютюн във втория случай.

Все повече научни изследвания потвърждават, че никотинът може да бъде използван успешно при лечението на редица мозъчни разстройства, за които все още се търси ефективна терапия. Учените са обнадеждени, че стимулантът може да се окаже ключ към подобряване на състоянието на пациенти с диагнози като Алцхаймер, Паркинсон и шизофрения. Това стана ясно по време на десетия Глобален форум за никотина (GFN) във Варшава. Над 70 учени и експерти подчертаха ролята, която правилното разбиране за него може да има за подобряването на общественото здраве и за намаляването на вредата от тютюнопушенето.

Научната истина обаче е друга – горенето, при което се отделят редица токсични вещества е в основата на причиняването на болести и смърт от тютюнопушенето, припомниха учените по време на форума. Ако пушачите приемат никотин без горене – например електронни цигари, устройства с нагряване на тютюн или снус, ефектът е съвсем различен.

Смята се, че общото представяне на мозъка, системите му и епизодичната памет, (например какво сме закусвали тази сутрин,биографичната информация), се повлияват добре от блокирането на никотиновите рецептори чрез медикаменти. Това нарушава способността за преминаване от режим default (по подразбиране) на мозъка към други режими на мислене, което би дало ефект при състояния като шизофренията и деменцията. Приложен по друг начин никотинът повишава ефикасността на мозъка и може да редуцира процесите в мозъчната кора до необходимото ниво. Това с други думи повишава концентрацията към конкретната операция, която се извършва в момента, без да отделя ресурс за странични мозъчни операции.