Министър Хинков: В целия ЕС има недостиг на кадри, но при нас се усеща повече

„Ако го променим – по чл. 5 от Закона за лечебните заведения, в който се посочва, че центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се създават от държавата, означава, че ще трябва да се промени не малка част от неговите функции за дейности, които не са спешни. Ако трябва да посочим, че „Пирогов“ е болница само за спешни случаи, това може би ще ограничи голяма част от функциите и още повече ще се задълбочи финансовото състояние на лечебното заведение, защото спешната помощ винаги води до дефицит“, смята проф. Хинков.

„В „Пирогов“ ситуацията е друга, тъй като болницата има 34 млн.лв. заем, който е най-големият заем от всички болници. „Пирогов“, както и Александровска болница са от изключително голямо обществено значение и трябва да бъдат подкрепяни. Въпросът в „Пирогов“ е свързан с това, че според одитния доклад директорът на болницата е извършил драстични нарушения на Закона за обществените поръчки. Ако се окаже, че данните в доклада са измислени от ръководителя на звеното „Вътрешен одит“ в Министерството на здравеопазването, аз трябва да си подам оставката, ръководителят на одита и още ред други лица трябва да си подадат оставките. Проверката в „Пирогов“ е назначена преди моето встъпване в длъжност и в този смисъл внушенията, че аз като министър мога да повлияя на констатациите, са некоректни. На мен ми е представен доклад, в който са констатирани законови нарушения и на базата на този доклад съм предприел съответните действия, които са изцяло в правомощията ми“, добави министър Хинков.

„Важно беше да се стабилизира дружеството за изграждане на бъдещата детска болница. Бях много атакуван затова, че смених предишния директор на дружеството, но смятам, че за да се ускорят темповете за изграждане на лечебното заведение, трябваше да се направи тази смяна. В момента имам план-график, изготвен от новия директор – посочени са срокове за всички предстоящи дейности по изграждането на болницата“, заяви министър Хинков.

„Всички проверки, направени в „Майчин дом“, не откриват законови нарушения. Последната такава е била извършена от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), а преди това прокуратурата се е отказала от образуване на досъдебно производство. От Сметната палата също не са открили нарушения. В този случай нямам никакви основания да сменя директора на „Майчин дом“, посочи здравният министър.

„Един от проблемите, който може да се появи, е рискът новата болница да изземе кадри от други педиатрични отделения“, каза проф. Хинков.

„Кадровата криза е проблем не само в България, а в целия ЕС, но тук се усеща значително повече и усилията ни трябва да са насочени към задържането на младите специалисти“, добави министър Хинков.

„Медицинските сестри трябва да могат да работят и в свои самостоятелни практики, с финансиране от здравната каса. Има риск обаче това да доведе до отлив на медицински специалисти от болниците“, добави той.

„Не трябва да се увеличава потребителската такса, която пациентите заплащат при посещение при лекар“, каза министър Хинков.

„Статутът на „Пирогов“ е ясно обозначен и той е публично предприятие“, каза министър Хинков в отговор на въпрос дали се обмисля промяна.

„Трябва да разговаряме с ректорите на медицинските университети, тъй като те имат средства за специализантите“, посочи още той.

„Пирогов“ и „Майчин дом“

Бъдещата детска болница

Доплащането от пациентите

Здравнонеосигурените пациенти

Кадровата криза

Категорията на труд на работещите в спешна помощ

Нови болници и нови дейности

Остойностяването на лекарския труд

Повече средства за спешните отделения

Потребителската такса

Проверки в държавни болници

Сливане на болници и изграждане на протонен център

Статутът на болница „Пирогов“

Трансплантациите в България

Облекчени условия за специализация, повече средства за спешните отделения и продължаване на важните проекти са част от амбициите на министъра на здравеопазването проф. Христо Хинков, които посочи той в интервю за БТА.

Министър Хинков изрази категоричното си мнение, че протонен център трябва да има. Смятам, че е налице и политическата воля за това, допълни той и посочи, че средствата за него трябва да бъдат осигурени през бюджета.

По думите му този план е оптимален, но трябва да се има предвид, че всеки етап от изграждането на болницата, в който се предвиждат обществени поръчки, би могъл да бъде обжалван и това да забави изпълнението на графика.

Според министър Хинков би трябвало хората да плащат символична такса, която да ги дисциплинира и тя да е валидна за всички, а не да има групи хора, които са освободени от заплащането ѝ.

Според него решението на проблема е в облекчаване на условията за специализациите на лекарите, както и в повишаването на възнагражденията на лекарите и на професионалистите по здравни грижи.

„Въпросът за хората, които не са здравно осигурени, не трябва да е към мен, защото на практика те нарушават закона, каза още министър Хинков. Проблемът с тези пациенти трябва да бъде решен както в останалите европейски страни. Отидете в която и да е страна от ЕС, опитайте без здравни осигуровки да получите медицинска помощ или услуга и ще видите какво ще се случи, добави той. По думите му е грешка държавата ежегодно да отделя все повече пари за неосигурените пациенти, защото така се легитимира този контингент. Трябва много сериозно да се помисли и по въпроса как държавата ще поеме групите граждани, на които плаща здравните осигуровки, защото това още повече увеличава доплащанията“, допълни министър Хинков.

„Европейската инвестиционна банка изготви и ми представи анализ, който оценява нуждите от създаването на Национална детска болница. Предстои да бъде предоставено и резюме, което ще обхваща основните нужди от изграждане на структури за детско здравеопазване, каза министърът. В началото на януари ще бъде сключено споразумение за безвъзмездна консултантска помощ от банката с изготвяне на три стратегически документа – структура, обхват и капацитет; функционална характеристика или техническо задание за проектиране; необходимостта от оборудване и обзавеждане на бъдещата болница. Срокът за изготвяне на тези документи е шест месеца. Междувременно представители на банката ще се срещнат с Обществения съвет по изграждането на бъдещата детска болница, за да обсъдят констатациите и бъдещите дейности“, добави той.

„Едно от най-важните неща е спазването на наредбата за достъп до медицинска помощ, каза министър Хинков в отговор на въпрос какви мерки е предприел за намаляване на доплащането от страна на пациентите. Агенцията „Медицински надзор“ ще следи стриктно за нарушения при нейното прилагане“, каза още той.

„Здравната каса и сега има право да отказва да сключва договори с болници, но всички болници в момента имат договори с Касата, а тя е тази, която трябва да започне да ограничава този огромен ресурс на договори, които сключва, и да планира разходите си“, посочи още министър Хинков.

„И законодателната, и изпълнителната власт са декларирали твърдо своите намерения България най-накрая да разполага с лечебно заведение, осигуряващо цялостни и комплексни медицински услуги за деца. Изграждането е финансово подсигурено и аз, като министър, ще направя всичко, което е в правомощията ми, за да гарантирам качественото и навременно изпълнение на този проект“, каза проф. Хинков.

„Изготвен е план за извънредни проверки в големите държавни болници и се предвижда да се извършват през цялата следваща година, съобщи министърът. Именно, защото са извън планираните, не сме оповестявали графика и датите, на които ще бъдат извършвани“, добави проф. Хинков и припомни, че проверките бяха изискани от премиера акад. Николай Денков, а поводът беше одитният доклад за болница „Пирогов“.

„Инициирали сме такъв разговор с Министерството на труда и социалната политика, но този процес далеч не е толкова бърз и лесен колкото звучи и се оказва, че е нож с две остриета. Ако променим категорията, всички пенсионери в системата на Спешната помощ няма да имат право да работят“, обясни министър Хинков.

„Не бих казал, че беше неочаквано това, което заварих, когато станах министър, тъй като отдавна следя процесите в здравеопазването и бях наясно с проблемите, които наследявам. Изключително важно е за системата на здравеопазването да има приемственост и последователност. Именно затова още в първия ми ден като министър казах, че ще продължа всички започнати проекти, които са важни и структуроопределящи. Един от тях е изграждането на Национална детска болница и съм доволен, че успяхме да придвижим проекта до необратима фаза. Що се отнася до проблемите, с които се сблъсках преди половин година - при встъпването ми в длъжност, с много от тях аз и екипът ми успяхме да се справим „в движение“. Пример за това е дефицитът на лекарства. Само за първите три месеца получихме над 65 сигнала и всеки от тях сме решавали по различни начини – ускорена доставка, пренасочване на количества от други държави-членки на Европейския съюз, улеснена замяна на аналогови инсулини. През ноември издадох заповед за забрана за износ на инсулини и антибиотици за деца, а вчера удължих срока с още месец - до края на януари 2024 г.“, обясни министър Хинков.

„Отпадането на мораториума за откриване на нови болници облагодетелства частните инвеститори, посочи министър Хинков. По-неправилното решение според него е частните болници да не правят обществени поръчки. Няма никаква логика частните болници да работят с обществен ресурс, но да не провеждат обществени поръчки“, каза още той.

„През следващата година от съществуващата Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ ще се отделят дейностите, свързани с процесите по трансплантациите. Целта ни е да възстановим Агенцията по трансплантации, да започне ефективно работата й, както и да мотивираме координаторите по донорство“, добави министър Хинков.

„Следващата година ще се опитам да направя така, че да има увеличение на заплащането, което болниците получават за преминал през спешните им отделения пациент, който не е останал на лечение, посочи още министър Хинков и припомни, че в момента за тази дейност те получават по 46 лв., а целта му е сумата да достигне най-малко 100 лв.

В отговор на въпрос дали би трябвало да има законова промяна, която да не разрешава директорите на болниците да получават многократно по-високи доходи от служителите си, министър Хинков каза, че такава промяна би била много трудна, тъй като болниците са публични предприятия със собствена стопанска сметка.

В отговор на въпрос дали наистина ще стане така министърът заяви, че бъдещата детска болница ще бъде специализирана – за решаване на тежки проблеми, консултативна, методична, с възможности за лечение на най-високо ниво, което не би могло да се осъществи в други отделения, но това не означава, че цялото детско здравеопазване ще се концентрира в една болница.

За предвиденото сливане на Университетската болница за активно лечение по онкология със Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания в София министър Хинков каза, че все още не е приключила процедурата, тъй като от страна на двете лечебни заведения предстои да бъдат извършени още фактически и правни действия.

По думите му потребителската такса няма за цел повишаване на приходите на лекарите, а ограничаване на ненужно търсене на медицинска помощ. Ако таксата е символична, нека да остане, но ако се превърне в източник на доход, това е лошо развитие на системата, защото води до намаляване на солидарността в цялата система.

Работната група, която се беше заела с остойностяването на лекарския труд, трябва да извърши финансов подвиг, за да може да разграничи заплащането на лекарите и на медицинските сестри от цената на клиничната пътека. За да се направи това, е нужен много сериозен икономически анализ. По думите му остойностяването на лекарския труд трябва да бъде извършено от Българския лекарски съюз, а остойностяването на труда на медицинските сестри – от тяхната съсловна организация.