Кой ще плаща пенсиите на днешните работещи в IT-сектора след трийсетина години? Тогава над 50% от населението на България няма да е активно на пазара на труда - по прогнози на експерти. А техните пенсии ще са високи - заради осигуровките, плащани на максималния осигурителен праг. За 2024 година този праг отново се покачва - на 3750 лева спрямо настоящите 3400 лева.
Но е абдикирала от изсветляване на доходи, иначе нямаше да има близо един милион българи, осигуряващи се на минималната работна заплата - повече от една трета от всички заети, пише "Дойче веле".
Българските финансови министри карат така от години. Каквото не достига от осигуровки, се взима от данъкоплатците чрез трансфери от бюджета. Така държавата на два пъти взема от работещите българи - един път харчи осигуровките им за пенсии, втори път взема от данъците им за същото.
В проектобюджета за догодина Министерството на финансите заложи минималният доход за самоосигуряващи се лица, както и за земеделците и тютюнопроизводителите да се изравни с предвидената минимална работна заплата (МРЗ) от 933 лева. Но на заседание на парламентарната бюджетна комисия ГЕРБ и ДПС го отхвърлиха, настоявайки прагът за земеделците и тютюнопроизводителите да се запази на настоящето си ниво от 780 лева, колкото е тазгодишната минимална работна заплата. Несъгласието им предизвика хаос с гласувания и прегласувания и в крайна сметка последната дума остана за пленарната зала. Предвид възможността на тези две партии да мобилизират гласове от други политически сили, по-големи са шансовете земеделците и тютюнопроизводителите да продължат да се осигуряват на 780 лева, докато максималният осигурителен праг ще се вдигне с нови 350 лева.
Възраженията на представители на IT-сектора не бяха чути - нито че растежът в сектора, който е 20% за първото полугодие, спада значително в края на годината, нито че предстоят съкращения и вероятно замразяване на възнаграждения. Преди време по Нова телевизия председателят на Българската асоциация на софтуерните компании Доброслав Димитров коментира, че държавата иска да вземе още от съвестните платци, вместо да изкара "на светло" работещите в сивия сектор, които и сега не плащат данъци и осигуровки. Според него не повече от 300 000 са хората в България, които се осигуряват на максималната, позволена от закона сума.
И макар заетите в сферата на информационните технологии да плащат най-високите осигуровки, ако искат да получат и високите си пенсии, ще трябва да ги изработят други. Тези 14.8%, които софтуерните инженери, компютърните програмисти, заетите в кол центровете и др. плащат от заплатите си, не се натрупват в индивидуални сметки, където да се спестяват, а се раздават за нечии други пенсии. Както, впрочем, и на останалите осигуряващи се. Така че им остава да се надяват, че през 2050 година в България ще има достатъчно работещи. А всъщност демографските тенденции са силно негативни и няма изгледи да се обърнат, тъй като политиците предпочитат стратегиите пред действията.
Но днешните управляващи не се интересуват от бъдещето на пенсионната система, също както и други преди тях. В противен случай щяха да се заемат с реформирането ѝ, тъй като в този сектор е необходима дългосрочна стратегия, която да не приключва с поредния управленски мандат. Но дотук само двама социални министри предложиха такива реформи - Иван Нейков (вече покойник) и Ивайло Калфин във второто правителство на Бойко Борисов. Следващите управления обаче ги ревизираха.
Но мерките на властта не насърчават броят им да се увеличи. Лобито на ресторантьорите и този път надделя. И така през 2024 те не само ще запазят разрешената им заради пандемията 9% ставка по ДДС вместо 20%, но и няма да плащат заплати по банков път. Тези въпроси политиците решават със завидна бързина.
Резултатът е, че пенсионният модел в България вече е силно деформиран. В проектобюджета за 2024 приходите от осигуровки отново покриват едва половината от необходимите средства за бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) - всъщност 48%. Предвидени са разходи за 24.343 млрд. лева, като осигурителните вноски ще покрият 12.73 милиарда лева, останалите - от републиканския бюджет. Според разчетите на Националния осигурителен институт близо 3% от тези над 12 милиарда се очакват от повишението на максималния осигурителен праг.
Затова пък се пазят от къде-къде по-трудните - за пенсионната възраст, категориите труд, размера на осигурителните вноски, по-добрата събираемост на приходите в ДОО, схемите с фалшивите болнични, нова система за инвалидните пенсии... Много по-лесно е, когато им потрябват пари за пенсии, да "острижат" още онези, чиито доходи са на светло, да изпомпат още от данъците на всички, а и да ги повишат. Все някак ще трябва да се плащат високите пенсии на пенсионираните айтита след 30 години.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)