Сръбският президент Вучич хвърля голяма сянка върху предсрочните избори

„Работата ми не е да се съобразявам с (европейската политика), а да следвам народа си, гражданите на Сърбия. Докато това е моята работа, ще бъде така“, каза Вучич на митинг този месец.

53-годишният президент внимателно е изградил имидж на неуморен лидер, ангажиран с инвестициите и създаването на работни места.

Внезапна промяна

Обичан и мразен

Бивш ултранационалист и съюзник на Слободан Милошевич, сръбският президент държи властта под една или друга форма от 2012 г.

В продължение на месеци Вучич многократно отхвърляше протестите като политически фарс и отправяше обвинения, че чуждестранни сили оркестрират митингите.

Вотът в неделя ще послужи като референдум за това как се справя правителството на Вучич след последователните масови стрелби по-рано тази година, които предизвикаха многолюдни протести.

Вучич и управляващата Сръбска прогресивна партия (СПС) ще бъдат под допълнителен натиск заради растящата инфлация, която намалява покупателната способност на обществото.

За да се пребори с проблема, Вучич започна да харчи средства преди изборите на 17 декември, като предостави парични помощи на семейства и възрастни хора и увеличи пенсиите.

За поддръжниците му управлението на Вучич е донесъл ред и инвестиции за милиарди в някога хаотичната страна благодарение на успеха му в балансиране на отношенията на Сърбия между Изтока и Запада.

И макар да търси инвестиции от чужбина, Вучич остава ангажиран с проблемите, важни за избирателите - например като отказа да признае независимостта на бившата сръбска област Косово.

Но макар да поизлъска имиджа си, Вучич не желаеше да изостави някои ултранационалистически наклонности.

Опонентите му казват, че Вучич все повече разчита на автократични мерки, за да държи опозицията в хаос, а медиите - под контрол, включително с репресии срещу изразилите несъгласие.

През 2008 г. Вучич напусна ултранационалистическата Сръбска радикална партия и основа консервативната, проевропейска СПС, която спечели изборите през 2012 г. и проправи пътя му до президентския пост.

Президентът отдавна се хвали, че под негово ръководство са осъществени обширни инфраструктурни програми, включително мрежа от магистрали и обновена железопътна линия.

Промяната беше внезапна.

Според белградския Център за изследвания, прозрачност и отговорност (CRTA) „проявите (на Вучич)… създават впечатлението, че се провеждат не парламентарни и местни, а президентски избори“.

Това беше впечатляващ обрат за човека, който проби на националната политическа сцена като министър на информацията в правителството на Милошевич по време на войната в Косово.

Той премина през различни позиции като министър председател, вицепремиер и министър на отбраната.

„Президентът Вучич заема почти половината от времето и пространството в информационното и политическото съдържание на повечето влиятелни медии“, посочва мозъчният тръст в доклад.

Само 18 месеца след като беше преизбран за президент, дългогодишният лидер на Сърбия Александър Вучич се опитва да затегне хватката около властта с още един кръг избори в един рисков гамбит след масови протести, продължили няколко месеца, пише Франс прес, цитирана от БТА.

Движението „Сърбия срещу насилието“ се надява да съживи вечно разделената и анемична политическа опозиция в Сърбия, като наблюдатели следят отблизо местните избори в столицата, където съюзниците на Вучич вероятно ще се изправят пред най-сериозните си предизвикателства.

Опозицията призовава към предсрочни избори още от май след двете смъртоносни стрелби в Сърбия, включително и масовото убийство в белградско училище, които предизвикаха масови протести срещу правителството и изкараха десетки хиляди души на улиците.

Разговорите с правителството на Прищина за постигането на безпрецедентно споразумение, което да проправи пътя за нещо като нормализиране на отношенията, почти се провалиха по-рано тази година, когато Вучич отказа да подпише споразумението, подкрепяно от ЕС и САЩ заради, както каза, болка в дясната си ръка, която вероятно ще продължи "години".

Той многократно е отказвал да осъжда босненските сръбски лидери, обвинени в зверства по време на конфликтите през 90-те години на миналия век, докато няколко военнопрестъпници бяха реабилитирани в подкрепяни от държавата медии под негово наблюдение.