Елена Поптодорова: Украйна губи зрелищно, ако не получи помощ

Тя е категорична, че Близкият изток би трябвало да се поучи от опита му.

Този отказ е направен в последния момент и има някаква дискретност в действията на Зеленски. Той изпусна тази възможност, може би, да даде аргументи и тежест на защитниците на решаването днес на въпроса с финансовия пакет. Така Елена Поптодорова, дългогодишен посланик в САЩ и вицепрезидент на Атлантическия клуб в България, коментира отказа на Володимир Зеленски от изявление пред Конгреса на САЩ.

„Следейки последните дни и часове, има все повече признаци на вътрешни напрежения в украинското ръководство. Няма да се учудя, ако има несъгласие по това как да се обоснове необходимостта от отпускане на средства и това всъщност да е повлияло върху решението му“, заяви тя.

Тя припомни, че не за първи път Москва казва, че е готова да седне на масата за преговори. „Украйна обаче не желае да направи това, преди да бъдат изпълнени исканията на Зеленски. Мисля, че ще минат много месеци, съпътствани с жертви и окопна, застойна война, която няма да бележи никакъв напредък. Влизаме в протяжен, нещастлив период от време, когато няма да има видимо развитие в една или друга посока, и ще се очаква все пак Украйна да получи обещаното, за да защити дори завоюваното до момента.“

„До тази драма, която се развива в Газа, Америка винаги е била почти безусловно на страната на Израел. Целта на честите пътувания на високо ниво, основно на Антъни Блинкън, е да се повлияе върху Бенямин Нетаняху да се запазят животите на хората. Наводняването на тунелите на „Хамас“ няма да реши проблема, но няма и да спре Израел. Смятам, че вече е премината границата на съобразяване от страна на Нетаняху. Той влезе във фронтален сблъсък с ООН. Настъпва едно обособяване на Израел в една самотност по отношения на средствата, с които действат. Нетаняху успя да смрази отношенията си и с Турция, казвайки, че ще преследва „Хамас“ навсякъде по света, което значи навлизане в други държави“, коментира Поптодорова.

По повод кончината на Хенри Кисинджър, тя заяви: „Наследството му е повече от живо. Това, което той изобрети, е "дипломация на совалката" – негови дискретни и публични постоянни пътувания до Близкия изток, за да се постигне някакъв вид споразумение, мирен план. Това прави сега и Блинкън. Кинисджър остави сериозно дипломатическо наследство, той винаги е бил човекът на реалната политика.“