Израел е преживял много войни. И всеки път е излизал от тях по-силен и политически, и икономически. От месец страната води поредната си война. Врагът е добре познат - ислямистите от "Хамас", но нещата сега изглеждат по-различни от преходните конфликти със същия противник. И анализатори, не без основание, предупреждават, че този път излизането от ситуацията може да се окаже далеч по-трудно и болезнено.
Апропо, да сте чули през последните четири седмици как се развива ситуацията в Украйна?
В документа те изтъкват, че разходите за войната могат да достигнат десетки милиони шекели, което би сринало икономиката на страната.
Израел, разбира се, може да разчита на подкрепата на САЩ. Администрацията на президента Джо Байдън поиска от Конгреса да одобри 14 милиарда долара извънредна помощ за еврейската държава, но повечето от тези средства ще отидат пряко за военни цели.
Икономиката на Израел ще пострада сериозно, но пък други ще потриват доволно ръце.
Но "Хамас" се погрижи да сложи кръст (полумесец?) на тези усилия и същевременно да "засили" една просперираща икономика по нанадолнището. Уви, с цената на живота на хиляди напълно невинни хора и от двете страни.
Правителството тихомълком признава наличието на проблем, като посочва, че около 15 на сто от работещите във високотехнологичния сектор са мобилизирани и са на фронта. Немалко от тях може никога да не се върнат по работните си места.
Рейтинговите агенции "Фич" (Fitch Ratings), "Мудис" (Moody's Investors Service) и "Стандарт енд Пуърс" (S&P) предупредиха, че ескалация на конфликта ще доведе до намаляването на кредитния рейтинг на страната.
Тези средства изглеждат крайно неадекватни точно сега, тъй като част от тях са предвидени за насърчаването на ултраортодоксалните жители на Израел да ... не се присъединяват към работната сила, посочва Ройтерс.
Финансовото министерство представи план на стойност 1 милиард долара под формата на грантове за бизнесите, пострадали от войната, но критиците твърдят, че това далеч не е достатъчно.
Висш служител на "Майкрософт Израел" (Microsoft Israel) в сряда изрази сериозни опасения за развитието на високотехнологичния сектор и предупреди, че ако войната с "Хамас" се проточи и задълбочи, мултинационалните компании могат да прекратят задълго дейността си в Израел. Томер Симон, шеф на изследователската дейност на на "Майкрософт Израел" е изпратил това предупреждение в писмо до председателя на израелския Национален съвет по сигурността Цахи Ханегби, но така и не е получил отговор, след което се е принудил да го разпространи в медиите.
Върхът на този процес трябваше да бъде установяването на дипломатически отношения с лидера на арабския свят - Саудитска Арабия. Анализатори дори твърдяха, позовавайки се на наназовани източници от т. нар. "тиха дипломация", че това може да случи още през първата половина на 2024 г., пише БТА.
Израел е известен като "страната на стартъпите", най-вече високотехнологичните, които всяка година привличат рекордни инвестиции. Само пред 2021 г. те са достигнали рекордните 27 милиарда долара, но през миналата са се свили почти наполовина, а през първите месеци на настоящата спадът е с още 68 на сто, сочат данни на израелския Институт за развитие на стартъпите. За това негативно развитие се "погрижи" почти еднолично премиерът Нетаняху, опитвайки се да наложи доста спорна съдебна реформа, отблъснала много инвеститори.
Израелската Служба по иновациите направи още в самото начало на войната стрес тест на местните стартъпи и установи, че забавянето в набирането на капитал, съчетано със свикването на твърде много резервисти "изправя много високотехнологични компании пред сериозни предизвикателства", посочва нейният главен изпълнителен директор Дрор Бин, цитиран от АП. "Има компании, на които може съвсем скоро да се наложи да затворят врати", предупреждава Бин.
Икономистите, сред които са бившият управител на централната банка Якоб Френкел, бившият съветник на Нетаняху Евгений Кандел и икономическият съветник към една от най-големите израелски търговски банки "Апоалим" (Bank Hapoalim), твърдят, че козметични промени в сегашния бюджет няма да покрия нуждите за воденето на войната и подпомагането на пострадалите.
Конфликтът удари икономиката на Израел буквално от първия ден. Хиляди бизнеси бяха принудени да затворят или да ограничат дейността си, след като над 300 000 годни да носят оръжие мъже бяха свикани под знамената. Над 250 000 души бяха принудени да напуснат домовете си, тъй като те попадаха под непосредствена заплаха от ракетните удари на "Хамас", а впоследствие и на съюзниците им от "Хизбула" и "Ислямски джихад".
По ирония на съдбата (а и на историята) конфликтът се отприщи (може би не съвсем случайно), точно когато израелският премиер Бенямин Нетаняху почти тържествено обяви, че в Близкия изток настъпва "нова ера на мир и благоденствие". Думите му, цитирани от Асошиейтед прес, са отглас на подобряването на връзките на Израел с много арабски и мюсюлмански страни и установяването на дипломатически отношения с някои от тях, като Мароко, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Судан.
Подобно развитие изглежда твърде плашещо в перспектива, тъй като високотехнологичните продукти, зад които стоят най-вече стартиращи компании, съставляват 48 на сто от износа на Израел. Свиването им неминуемо ще нанесе тежък удар на икономиката като цяло.
Предусещайки надвесването над пропастта, 300 водещи израелски икономисти призоваха преди дни в открито писмо премиера Нетаняху и финансовия министър Безалел Смотрич да "се вразумят" и да пренасочат държавни средства от някои "несъществени сектори" към пряко справяне с последиците от войната, подпомагане на пострадалите и възстановяване на икономиката, посочва Ройтерс.
Ресторанти и магазини се изпразниха, десетки авиокомпании прекратиха полетите си до и от Израел, туристическите компании отмениха пътуванията до Светите земи, едно от основните израелски находища на природен газ - "Тамар", спря работа от съображения за сигурност.
Ситуацията засега все още е под контрол, макар и Израел да е принуден да воюва, все пак с по-нисък интензитет, на три фронта - и в Западния бряг, и срещу "Хизбула край границата с Ливан. Евентуалното разрастване на конфликта, знаци за което не липсват - върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей призова мюсюлманските държави да спрат износа на петрол и хранителни стоки за Израел, правителството на Боливия скъса дипломатическите си отношения със страната, а Бахрейн отзова посланика си и обяви, че прекъсва икономическите връзки - може да доведе до непредвидими последици с глобално отражение.
Смотрич се задоволи само да каже, че правителството ще "похарчи толкова, колкото е необходимо", което само вся допълнителен смут. Още повече, че предвидените за отпускане средства включват 9 милиарда шекела (2,2 милиарда долара) за ултраортодоксални и крайнодесни про-заселнически партии с единствената цел да бъде спечелена подкрепата им за управляващата коалиция.
Увереността на Ярон има известни исторически основания. Според изчисления на централната банка войната в Газа през 2014 г. е причинила спад на БВП от едва 0,4 на сто, а конфликтът с Ливан през 2006 г. - от 0,5 на сто, посочва проф. Михел Щравчински, икономист от Еврейския университет в Йерусалим и бивш директор на дирекцията за проучвания към централната банка.
Управителят на централната банка на страната Амир Ярон побърза да успокои страховете и характеризира икономиката на страната като "здрава и стабилна". "Израелската икономика знае как да излиза от трудни периоди и бързо да се връща към растеж и просперитет. Не се съмнявам, че и сега ще се случи същото", заяви той на пресконференция по-рано тази седмица. Централната банка вече отпусна 30 милиарда долара в подкрепа на шекела, чиято стойност през последните четири седмици почти постоянно спада и вече достигна 14-годишно дъно.
"Правителството трябва да погледне предизвикателствата в очите колкото се може по-скоро и да се опита да възстанови доверието у гражданите, че е в състояние да се справи. Основна и необходима стъпка е незабавното спиране на финансирането на всякакви дейности, които не са от съществено значение за войната и възстановяването на икономиката, и на първо място т. нар. "коалиционни фондове", се посочва в писмото, видяно от Ройтерс.
В опит да се "застрахова" централната банка вече намали прогнозата си за икономическия растеж на страната за 2023 г. до 2,3 на сто от предходните 3 на сто и до 2,8 на сто за 2024 г. спрямо предходните 3 на сто. Банката прогнозира освен това, че бюджетният дефицит за настоящата година ще възлезе на 2,3 на сто, а за следващата ще се покачи до 3,5 на сто, при това само ако конфликтът не излезе от сегашните си граници. Предишната прогноза предвиждаше бюджетен излишък за настоящата година.
Израелската икономика възлиза на близо 500 милиарда долара и е сред най-големите и добре развити в региона на Близкия изток. Тя се радва на нисък държавен дълг, бюджетен излишък и валутни резерви от близо 200 милиарда долара. По непотвърдени изчисления обаче войната струва на бюджета 100 милиона долара всеки ден.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)