Какво стана с израелската разузнавателна мощ?

„Те се върнаха в каменната ера“, казва Авиви, като обяснява, че палестинските бойци не са използвали телефони или компютри и са вършили поверителната си работа в стаи, обезопасени срещу високотехнологичен шпионаж, или са слизали под земята.

„Това разклати израелските въоръжени сили по начин, който беше - искам да кажа, ние сме на мнение, че беше - огромно отклоняване на вниманието, заявява той.

Превод от английски език: Иво Тасев, БТА

Амидрор не се наема с обяснение на провала с твърдението, че уроците за научаване ще станат ясни, когато димът се разсее.

Контраадмирал Даниел Хагари, главният военен говорител на Израел, призна, че армията дължи на хората обяснение. Той посочва обаче, че сега не е времето за това. "Първо ще се бием, после ще разследваме", каза той.

Но очевидната липса на предварителна информация за заговора на Хамас най-вероятно ще даде изкупителната жертва във веригата от събития, довели до най-смъртоносното нападение срещу израелците от десетилетия насам.

Представител на египетското разузнаване казва, че Египет, който често служи за посредник между Израел и Хамас, е разговарял неколкократно с израелците за това, че се готви "нещо голямо", без да се уточнява за какво става въпрос.

Съюзниците, които обменят разузнавателни данни с Израел, твърдят, че службите за сигурност на страната не са разчели правилно действителността.

„На практика стотици, ако не и хиляди, от хората на Памас са подготвяли месеци наред изненадващо нападение, без това въобще да се разбере. Резултатът е катастрофален“, написа във в-к "Аарец" Амос Арел, коментатор по въпросите на отбраната.

Израел винаги е държал под око, и то сравнително отблизо, палестинците в Газа. Дронове за наблюдение постоянно бръмчат от небето. Силно защитената граница e гъсто осеяна с наблюдателни камери и военни патрули. Разузнавателните служби разработват източници и кибервъзможности, за да набавят информационна база данни.

Авиви обаче посочва, че провалът надхвърля самото събиране на разузнавателна информация и че израелските служби за сигурност не са успели да съставят точна картина от получените данни, което по неговите думи се основава на сгрешена теория за намеренията на Хамас.

Амир Авиви, пенсиониран израелски генерал, заявява, че без опора в самата ивица Газа израелските служби за сигурност е трябвало да разчитат все повече на технологичните средства за набавянето на информация. Според него бойците в Газа са намерили начини да заобиколят това технологично събиране на данни, като представят на Израел непълна картина на своите намерения.

В последните години службите за сигурност на Израел гледаха на Хамас най-вече като на действащо лице, заинтересувано от управлението, което се стреми да развие икономиката в ивицата Газа и да подобри нивото на живот на установилите се там 2,3 милиона души. Според Хавиви, както и според други, истината е там, че за Хамас, откъдето искат унищожението на Израел, тази мисия все още е от първостепенна важност.

В последно време Израел позволи на 18 хиляди палестинци от Газа да работят в Израел, където могат да припечелят десетократно повече, отколкото в тънещия в бедност крайбрежен анклав. Службите за сигурност (на Израел) виждаха в това подхвърлено захарче начин да се поддържа относително спокойствие.

В рамките на десетилетия израелските разузнавателни служби си бяха изградили ореола на непобедими благодарение на серия от резултати. Израел е осуетявал зараждащи се заговори по Западния бряг, по всичко личи, че е преследвал агенти на Хамас в Дубай, а и е обвиняван в убийството на ирански ядрен учен в сърцето на Иран. Дори и когато са изниквали препятствия, служби като Мосад, Шин Бет и военното разузнаване са поддържали мистичната слава.

Държавата претендираше, че е наясно с точните местоположения на лидерите на Хамас и изглеждаше, че го е доказала с убийствата на военни ръководители с прецизни удари, понякога дори и докато взетите под прицел хора спят в спалните си. Израел знаеше къде да се прицелва, за да порази подземни тунели, използвани от Хамас за прехвърляне на бойци и оръжия, като унищоваше километри от невидимите проходи.

Израел изтегли своите военнослужещи и гражданите си от ивицата Газа през 2005 г., лишавайки се от непосредствен контрол върху случващото се на тази територия. Но дори и когато Хамас превзе Газа през 2007 г., се оказа, че Израел поддържа предимството си посредством технологична и човешка разузнавателна сила.

Мартин Индик, който изпълняваше длъжността на специален пратеник на президента на САЩ за израелско-палестинските преговори по време на правителството на (Барак) Обама, казва, че вътрешните разделения по промените в законодателството са били утежняващо обстоятелство, довело до хващането на Израел неподготвен (от Хамас).

Независимо от демонстрацията на тези способности Хамас съумя да запази плана си в тайна. Оказа се, че свирепата атака, чието планиране очевидно е отнело месеци и за която е проведено щателно обучение и съгласуване между многобройни военизирани групировки, е избягнала радара на израелското разузнаване.

Но нападението от уикенда, което хвана Израел неподготвен навръх голям еврейски празник, хвърля сянка на съмнение върху тази репутация и повдига въпроси относно готовността на страната, изправена пред по-слаб, но решителен враг. След първите 24 часа на нападението бойците на Хамас продължаваха да се сражават с израелските сили на израелска територия, а десетки израелци бяха в плен на Хамас в Газа.

Но очите на Израел се оказаха затворени за подготовката на безпрецедентното нападение, осъществено от военизирана групировка Хамас, която срина израелските граничните ограждения и хвърли стотици бойци срещу Израел в дръзката си атака със стотици убити, тласнала региона към конфликт.

Освен това Израел беше прекалено зает, и в същото време разединен, от плана на Нетаняху за съдебна реформа. Нетаняху бе неколкократно предупреден от военните началници, както и от някои бивши ръководители на разузнавателните служби на страната, че този спорен план разбива единодействието на държавните служби за сигурност.

Съществуват мнения, че вината не бива да се хвърля само и единствено върху разузнаването. Поддръжниците на тази теза обръщат внимание на вълната от насилие от ниска степен на Западния бряг, която издърпа някои от военните ресурси на Израел там, и на политическия хаос покрай действията на кранодясното правителство на Нетаняху по осъществяването на съдебната реформа. Спорният план постави под заплаха единността на мощната армия на страната.

Той заявява, че израелските представители са били съсредоточени върху Западния бряг и са омаловажили заплахата от Газа. Правителството на Нетаняху е съставено от поддръжници на еврейските заселници на Западния бряг, които настояха за репресии в името на сигурността в района на фона на надигащата се вълна от насилие в последните 18 месеца.