През последните десетилетия има нарастване на екстремуми, свързани с необичайно топло време, като продължителността на горещи вълни и броя на нощите с температура над 20°С. Това заяви Николай Петков пред climateka.bg. Той е завършил магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор.
Едно метеорологично явление е екстремно, ако то е сравнително рядко за дадено място или период от годината. Вследствие на климатичните промени, в световен мащаб честотата и силата на много от тези явления чувствително е нараснала. Данните за България също показват сходни изводи – през последните няколко десетилетия и особено след 2000 г., има нарастване на екстремуми, свързани с необичайно топло време, като например продължителността на горещи вълни и броя нощи с температура над 20°С, докато продължителността на студените екстремуми намалява. В същото време в по-голямата част от страната има увеличена честота на случаите на интензивни валежи. Средната температура на повърхността на Земята се е повишила с 1,1°С спрямо края на 19 век. Лятото на 2023 г. в Северното полукълбо бе най-топлото в историята на метеорологичните наблюдения, докато това на 2022 г. бе най-топлото в Стария континент, а миналата годината беше най-топлата за много страни от Западна и Централна Европа. Затоплянето в Европа е 2 пъти по-бързо от средното за света, според Световната метеорологична организация (СМО). Страната ни не е изключение от тази тенденция на затопляне. Как се променя климатът в България? През последните десетилетия средногодишната температура в страната се е повишила с повече от 1°С, като 2019 г. и 2020 г. са двете най-топли години в България от 1930 г. насам, съответно на първо и на второ място, със средногодишни температури от 12,5°С и 12,4°С (Фиг. 1), по данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Затова се използват т.нар. климатични индекси, които характеризират разпределението на стойностите на климатичните екстремуми или други климатични показатели на дадено място или район. Примери за климатичен индекс са: продължителност на гореща вълна, брой дни в годината с валеж над 20 мм, най-ниска минимална температура в месеца и много други. Какво показват температурните екстремуми? Сред най-явните проявления на затоплянето в страната ни е нарастването на периодите с горещо време през топлото полугодие. През последните 50 години има съществено нарастване на броя дни с максимална температура над 32°C, по данни на НИМХ (Фиг. 3).
На следващата фигура е визуализирана промяна в стойността на индекса за продължителност на топлинна вълна (warm spell duration index – WSDI), част от набора от индекси на Експертната група по откриване на климатични промени и индекси (ETCCDI), за района на Балканския полуостров. Вижда се повсеместно увеличение на продължителността на топлинните вълни – средно с над 150% за по-голямата част от района. Тази промяна е особено съществена през последните 2 десетилетия. Редно е да се обърне внимание, че този индекс се отнася за периоди на необичайно топло време през цялата година, а не само за летния сезон.
Затоплянето в България се наблюдава през всички сезони, като най-силно е изразено през лятото, и е по-съществено в Северна България, отколкото в Южна. Според данни от изследване на д-р Петър Ножаров, затоплянето е най-силно през месец август, поради което за все по-голяма част от страната август е и най-топлият месец от годината, а не юли. Макар не чак толкова значителни, се наблюдават промени и при валежите. Най-ясната тенденция е, че след засушаването в страната от края на ХХ век, количеството на валежите през последните 20 години се е повишило. Промяна при екстремните явления Средните стойности на температурата и на валежите обаче не ни дават цялостна представа за случващото се, тъй като е възможно определени промени в климата да не се откриват при осредняване. Това важи особено за редки и екстремни метеорологични явления. А именно, по-голяма част от неблагоприятните въздействия от климатичните промени върху хората и природата са причинени от проявите на екстремните метеорологични явления. Това са относително редки събития и процеси, но с нетипична интензивност и/или продължителност. Те най-точно се дефинират чрез статистически методи (Фиг. 2).
)