Разпадането на Нагорни Карабах: Армения пред множество предизвикателства

Иранската неизвестна

Тридесет години борба, ознаменувани от поражение, последвано от унищожение.

В понеделник миналата седмица, само дни след успешния блицкриг на Азербайджан, турският президент Реджеп Тайип Ердоган, основен съюзник на Баку, и азербайджанският му колега Илхам Алиев се срещнаха в Нахичеван.

Друг основен играч в тази голяма геополитическа игра е Иран, който подкрепя християнска Армения срещу Азербайджан, който изповядва шиитския клон на исляма - в който Техеран е основната сила.

Между рядко населената Армения (3 млн. жители), бедна и дипломатически изолирана, и разрастващия се Азербайджан, забогатял от въглеводородите си и подсилен във военно отношение, Русия окончателно застана на страната на втория, смятат анализатори.

Москва, след като похвали "героизма" на своите войници, в четвъртък се ограничи да заяви, че е "взела под внимание" обявяването на историческото саморазпускане.

Но той е преди всичко геостратегически, тъй като Баку от години се сближава с Израел, заклетия противник на Техеран.

От известно време президентът Алиев нарича Южна Армения "Западен Азербайджан". Нейните жители "трябва да могат да се върнат в първоначалните си земи", заяви той през декември миналата година.

Очертаващото се разпускане на самопровъзгласилата се Република Нагорни Карабах, източник на десетилетия напрежение между Армения и Азербайджан, изправя Ереван пред множество потенциално екзистенциални заплахи, написа АФП, цитирана от БТА.

По данни на Стокхолмския институт за изследване на мира почти 70% от оръжията, продадени на Азербайджан между 2016 и 2020 г., са продадени от Израел.

Предвид липсата на ясен ангажимент на Запада към Армения, нейната "единствена защита досега беше Иран", отбелязва Жан-Луи Бурланж. "Това е наистина нестабилна и притеснителна гаранция".

Преди три години Русия разположи мироопазващи сили в този регион след кратко нападение от страна на Азербайджан. Нейните войски обаче не се помръднаха по време на последната светкавична офанзива на Баку.

Русия, загрижена да опази своята сфера на влияние, за част от която смята Кавказ, иска и "да охранява южната граница на Армения" с Азербайджан, казва Жан-Луи Бурланж, председател на френската комисия по външни работи.

След като в отговор Ереван реши да гласува бързо за ратифициране на Римския статут на Международния наказателен съд (МНС), който издаде заповед за арест на Владимир Путин, Кремъл го предупреди, че това е "изключително враждебно" решение.

Сложна структура, наследена от СССР, Нахичеван е автономна република, разположена между Армения, Турция и Иран. Тя е част от Азербайджан от 1923 г., но няма териториална връзка с Баку.

Турция, основен съюзник на Азербайджан, е също така член на НАТО - проамериканския алианс, който е другият голям враг на Техеран.

До четвъртък вечерта повече от 100 000 от 120 000-те жители на Карабах вече бяха избягали в Армения. Париж отправи критика срещу изселването, което "се извършва под съучастническия поглед на Русия". Ереван обвинява Москва, своя естествен защитник, че го е изоставила сам срещу Азербайджан - обвинение, което Кремъл отрича.

За иранците залогът е комерсиален. За тях Армения е вратата към Кавказ и те "не искат да видят как границата се променя" в полза на Азербайджан, казва Талин Тер Минасян, преподавателка в ИНАЛКО (френският Национален институт за източни езици и цивилизации - бел.прев.).

За тази цел Москва разполага с един "коз", казва Томас де Вал, експерт на европейския клон на центъра Карнеги: споразумението за прекратяване на огъня между Армения и Азербайджан, подписано под нейна егида през ноември 2020 г., предвижда транспортът между Азербайджан и анклава Нахичеван да се контролира от руски граничари, припомни той пред сп. "Форин афеърс".

По данни на Френския център за изследвания в сферата на разузнаването, Еврейската държава е изградила "няколко центъра за електронно разузнаване" в Азербайджан. Според Центъра, Баку "също така е разрешил на Мосад да създаде модерна оперативна база на негова територия".

През февруари 2018 г. той отиде много по-далеч, потвърждавайки най-лошите арменски опасения, подхранвани от арменския геноцид, извършен от османлиите през 1915 г., но който Анкара и Баку не признават. "Ереван е нашата историческа родина", заяви той на конференция. "Ние, азербайджанците, трябва да се върнем в историческите си земи".

Разположен в южната част на Армения, коридорът "Зангезур" би предоставил на Азербайджан връзка с Нахичеван и Турция. Създаването му е желано както от Азербайджан, така и от Турция в името на пантюркизма - идеология, която се стреми към "поход към Каспийско море на цялата турска" (или турско-азерска) нация, без да държи сметка за "арменския суверенитет", обяснява Бурланж.