"Това е легитимацията на съществуването на правителството, защото като свърши конституцията, правителството пада", каза Георги Свиленски от БСП и обяви, че парламентарната група няма да подкрепи нито промените в основния закон, нито процедурните правила.
По темата се намеси и Желязков, който обясни, че дори описването на комисията по конституционни въпроси е излишно, затова е ненужно да се израждат и останалите комисии в правилата.
Със 107 гласа "за", 48 "против" и един "въздържал се" Народното събрание прие правилата, по които ще бъде изменяна Конституцията.
Депутатите могат да предлагат промени в текста само между първо и второ четене. Те се правят в писмен вид, като срокът за предложения е поне седем дни. Толкова е и стандартният срок за предложения, но правилникът за работа на Народното събрание позволява да бъде намален на 3 или удължен на 14 дни. Не се разглеждат предложения, които "излизат извън предметния обхват" на приетия на първо четене проект. После комисията по конституционни въпроси изготвя доклад със становище по предложенията, пише "24 часа".
Петър Петров от "Възраждане" обърна внимание, че в правилата е описана комисията по конституционни въпроси като водеща, но няма останали комисии. Затова и попита няма ли проектът да мине и през други - например правната комисия и тази по сигурност и обществен ред. "Това ни предпазва от тази стихийност, която обикновено наблюдаваме при обичайното законодателство. Тук в залата започват да се правят редакционни поправки. Между второ и трето затова не е предвидена възможности за нови допълнения и изменения, защото имат време за размисъл народните представители. Или приемат това, което на второ гласуване е прието вече с квалифицирано мнозинство, или не го приемат и конституцията или съответните членове не се приемат", обясни Радомир Чолаков и добави, че това е била практиката и досега при промяна на основния закон.
Промените ще се случат на три четения и могат да минат по т.нар. бърза и бавна писта. Като разликата между двете е между два и пет месеца. 180 гласа са нужни на депутатите, за да минат измененията по прекия път. Именно това е и целта на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, за да може промените в основния закон да минат до Нова година. Бавната писта изисква мнозинство от 160 гласа, колкото имат трите формации.
На второ четене законопроектът се чете и гласува текст по текст. Ако на първо гласуване е минал с подкрепата на поне 180 депутати, толкова ще са нужни и на второ четене. Ако пък на първо четене гласовете "за" са били между 160 и 180, за приети на второ четене се считат текстовете с поне 160 гласа "за". Останалите са отхвърлени. Промени не може да се правят между второ и трето четене. Конституционната комисия представя приетия на второ четене текст, като в него може да прави само редакционно-технически поправки. Третото гласуване на законопроекта е в цялост и поименно. Ако на първо и второ четене е минал с поне 180 гласа "за", толкова ще е минимумът и за третото. Ако е имал между 160 и 180 гласа "за", на трето ще са нужни поне 160 гласа "за".
При първото гласуване законопроектът се изчита и се гласува в цялост. За изказвания парламентарните групи ще имат два пъти повече време от обикновено. За да бъде приет на първо гласуване законопроектът, за него трябва да са гласували 180 депутати. Ако получи между 160 и 180 гласа "за", се поставя за ново разглеждане. То ще бъде след минимум два месеца, но не повече от пет. Тогава за приет ще се счита, ако има поне 160 гласа в подкрепа. В този случай гласуванията всъщност ще са четири, като първото ще е предварително - така го определи председателят на НС Росен Желязков.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)