Защо Австрия отказва да допусне България в Шенген?

Продължаващото настояване на правителството за поддържане на ветото срещу двете страни обаче бе разкритикувано от либералната опозиционна австрийска партия "НЕОС - Нова Австрия и Либерален форум".

„Това е директен призив към австрийското федерално правителство най-накрая да отмени своето неописуемо и антиевропейско вето“, посочи пред австрийската национална новинарска агенция АПА депутатката от НЕОС Клаудия Гамон след речта на Фон дер Лайен.

В своята реч "За състоянието на съюза" миналата седмица председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че България и Румъния трябва да бъдат приети в зоната за свободно движение на ЕС "без по-нататъшно отлагане". Фон дер Лайен похвали двете страни за това, че са "водещи" с подхода си към предоставянето на убежище и връщането на нелегални мигранти, съобщава сп. "Политико".

Австрия блокира присъединяването на двете държави, опасявайки се от приток на нелегални мигранти. Според австрийското правителство двете страни не могат да контролират ефективно границите си, които ще станат външни граници на ЕС след присъединяването им към Шенген.

Австрия обаче отхвърли призива на председателката на Комисията да вдигне ветото си срещу присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство с аргумента, че разширяването на безвизовата зона в момента няма смисъл, предаде "Юроактив".

Гневът вече е осезаем, след като румънският премиер Марсел Чолаку заяви, че ще даде Австрия на съд и ще поиска няколко милиарда евро като компенсация за щетите, причинени от ветото на Виена върху присъединяването на страната му към европейската зона за пътуване без граници, посочва БТА.

Когато чешкото председателство на Съвета на ЕС в края на миналата година неочаквано включи в дневния ред членството на Хърватия, Румъния и България в Шенген, австрийското правителство се оказа в тежка позиция от вътрешнополитическа гледна точка заради възхода на антимигрантски настроеното крайнодясно в страната, коментира базираният в Лондон и Бостън сайт "Интелинюз", който е част от глобалното бизнес издание "Имърджинг маркетс". Австрийският канцлер Карл Нехамер и наследникът му на поста министър на вътрешните работи Герхард Карнер обявиха, че Австрия ще наложи вето на предложението за приемане на трите държави с аргумента, че броят на молбите за убежище показва, че граничният им контрол не функционира правилно. Начинът, по който те обявиха това, обаче беше особено провокативен, тъй като те го направиха чрез медиите вместо темата да бъде повдигната на равнище ЕС или на двустранно равнище.

Министерството на вътрешните работи на Австрия обаче заяви, че не е убедено, че контролът по външните граници на България и Румъния е адекватен, въпреки оценките на европейската агенция за гранична охрана "Фронтекс", че той отговаря на техническите критерии. Австрийското ведомство се позова на свое собствено проучване, според което от гражданите, които са влезли незаконно в Австрия през 2022 г., 40% са дошли през Сърбия, други 40% през Унгария, Румъния и България, а 20% са дошли по други маршрути. Това противоречи на данните на "Фронтекс", но министерството твърди, че неговите данни са по-надеждни, като се има предвид, че се основават на картографиране на информация от мобилини телефони, както и на интервюта с търсещи убежище. Проучването обаче не е публично достъпно.

На теория опозицията на АНП не е категорична. Канцеларията на Нехамер заяви, че ще подкрепи присъединяването на Румъния и България към Шенген, след като бъде удовлетворена от контрола по външните им граници, което предполага, че е само въпрос на време предложението да бъде внесено отново. И все пак австрийски източници в Румъния и България, говорили при условие за анонимност, са много песимистично настроени, че това ще стане толкова лесно. Те също така се опасяват, че неотстъпчивостта на правителството им ще нанесе трайни щети на австрийските интереси в тези страни.

Обезпокоена за австрийските бизнес интереси в Румъния и България АТК лобира усилено срещу ветото, но без успех. Румънският евродепутат Еуген Томак твърди, че опитите да се лобира пред Нехамер чрез Европейската народна партия са били също толкова безплодни: той отхвърлил "всеки рационален аргумент" и "всяко предложение на Европейската комисия, отричайки всеки доклад и всяка статистика". Надеждите, че позицията на неговата управляваща Австрийска народна партия (АНП) не е толкова крайна и че тя скоро ще започне да подражава на нидерландците, като приеме някои символични гаранции за граничния контрол и корупцията, се оказаха напразни.

Освен това, според говорил при условие за анонимност източник, хърватски официални представители са заплашили да блокират предстоящи австрийски инвестиции в големи инфраструктурни проекти в страната, което е накарало Австрийската търговска камара (АТК) да лобира пред правителството за смяна на курса.

През последните години обаче АНП руши тази репутация, като се държи по начин, който е откровено политически. Освен това, като се съобразява с интересите едни страни членки, а пренебрегва други, Австрия се показва като циничен и ненадежден партньор. Нехамер се отказа от противопоставянето си на хърватското членство, след като Загреб отговори с подхода на моркова и тоягата. АНП продължава да ухажва унгарския премиер Виктор Орбан, като само през 2022 г. проведе три важни срещи с него, въпреки че страната му е най-слабото звено в миграционната верига. Правителството на Орбан не само направи практически невъзможно подаването на молби за убежище в своята страна, но също така прехвърля търсещите убежище към Австрия.

Скоро след това обаче Нехамер промени позицията си, като заяви, че Австрия ще подкрепи присъединяването на Хърватия към Шенген, тъй като правителството е убедено, че контролът по външните граници на страната функционира правилно. Вероятно не е случайно, че само няколко дни преди това Нехамер посети заедно с баварския премиер Маркус Зьодер терминала за втечнен природен газ на остров Крък, където двамата се срещнаха с хърватския министър-председател Андрей Пленкович. Нехамер и Зьодер получиха уверения от Пленкович, че газопроводът "Адрия" ще бъде разширен, за да обслужва съответно австрийския и баварския пазар, което да намали зависимостта им от руския газ.

Това не остава незабелязано в Букурещ или София. По думите на един обезверен от действията на правителството си австрийски официален представител, говорил при условие за анонимност, решението за блокирането на двете страни е "изцяло политическо" и това ще затрудни ненужно живота на австрийските предприятия, особено в Румъния, която е една от най-големите дестинации в ЕС за австрийски чуждестранни инвестиции. По думите му правителството във Виена не само вреди на двама свои съюзници, но и на собствените си икономически интереси.

Цялата случка би могла да бъде възприета като комедия на грешките, ако правителството на Австрия не държеше за заложници 26 милиона граждани на ЕС, докато похабява влиянието, което Австрия е натрупала в Централна и Югоизточна Европа. Всъщност преди 1989 г., но най-вече след това, Австрия е една от страните, които най-силно подкрепят интеграцията на региона в ЕС. Мотивите ѝ в никакъв случай не са алтруистични. Тази стратегия има огромни предимства. Австрийските инвеститори откриват нови доходоносни пазари, на които имат предимството на първите, а икономиката на страната се снабдява с евтина работна ръка. Виена успява да възроди и преоткрие статута си на фактическа столица на региона. Тя остава твърд съюзник на държавите в региона, въпреки че политическата върхушка често надценява степента на нейното геополитическо влияние.