Жени хирурзи биват изнасилвани от колеги при операции във Великобритания

„Най-честият сценарий е с млада стажантка, която е малтретирана от старши доктор, който често е ръководител на екип“, посочва Нюландс.

„Не винаги. И това е ужасно нещо, което трябва да призная. Има култура на мълчание, при която хората изпитват истински страх за бъдещето и кариерата си, ако проговорят“, казва Джудит.

„Трябва да въведем култура на нулева толерантност, за да гарантираме, че има механизми, чрез които засегнатите хора да се чувстват уверени - да дават гласност, да докладват за тези инциденти и те да бъдат вземани насериозно“, казва той.

11% от жените съобщават за принудителен физически контакт, свързан с възможности за кариера.

30% от жените са били сексуално насилвани от колеги.

63% от жените са били обект на сексуален тормоз от колеги.

90% от жените и 81% от мъжете са били свидетели на някаква форма на сексуално насилие.

„Защо лицето му е в деколтето ми?“

Безопасно място ли е хирургията за работа на жените днес?

Жени хирурзи казват, че са били сексуално тормозени, a понякога дори и изнасилвани от свои колеги в операционни зали на държавните болници във Великобритания, докато се извършвали манипулации върху пациенти.

Разклатено доверие в хирурзите

Авторите на изследването казват, че се наблюдава модел, при който стажантки са били малтретирани от хирурзи с по-голям опит.

Главният медицински съвет във Великобритания миналия месец актуализира своите професионални стандарти за лекари.

Двата доклада предполагат, че относително по-ниският дял жени хирурзи (около 28%), в съчетание с дълбоката йерархичност на хирургията, дава на някои мъже значителна власт. Към това се добавя и и високото напрежение над операционната маса.

Джудит иска разказът ѝ да бъде публикуван само с малкото ѝ име. Сега тя е опитен и талантлив хирург-консултант.

Докладвани са най-малко 11 случая на изнасилване.

Докладът за случаите на сексуално посегателство в общността е публикуван в British Journal of Surgery и той е първият опит да се добие представа за мащаба.

Друга тема, която се появява в изводите на изследването, е липсата на вяра в органи като NHS Trusts, Генералния медицински съвет, който управлява регистъра на лекарите с разрешение да практикуват в Обединеното кралство, и Кралските колежи за медицина.

Зад анализа на поведението на хирурзите стои екип от Университета на Ексетър, Университета на Съри и работна група за сексуално неправомерно поведение в хирургията. Изводите са споделени ексклузивно с BBC News.

Изводите показват, че има и мъже, подлагани на сексуален тормоз - 24% от отговорилите. Едно от заключенията на доклада обаче е, че мъжете и жените хирурзи „живеят в различни реалности“.

Междувременно във втори доклад - "Нарушаване на мълчанието: справяне със сексуалното неправомерно поведение в здравеопазването", има препоръки за това какво трябва да се промени.

От Би Би Си предупреждават, че разследванията са изпълнени с подробности около втъркванията на телата на лекарите, а на всеки засегнат ще му бъде оказана подкрепа.

От обществената медия са разговаряли с жени, които са били сексуално нападнати по време на работния процес.

Регистрираните хирурзи - мъже и жени, са поканени да участват напълно анонимно. Получените отговори са 1434. Половината от тях са от жени, а обобщенията показват:

Според д-р Бинта Султан от NHS England докладът е "невероятно труден за четене" и представя "ясни доказателства", че са необходими повече действия, за да станат болниците "безопасни за всички".

Според него е „ясно, че това е общ проблем“, на който не е обърнато внимание.

Тим Мичъл, президент на Кралския колеж за хирурзи на Англия, коментира пред Би Би Си, че резултатите от проучването са „дълбоко шокиращи и ще бъдат източник на голям срам за хирургическата професия“.

То обаче има трайно въздействие върху психиката ѝ, като първо я оставя емоционално вцепенена, а споменът нахлува в съзнанието ѝ и години по-късно като кошмар.

Тя e сексуално насилвана в началото на кариерата си. Тогава тя била човекът с най-малко опит в операционната зала, а старши-хирургът се потял над масата.

Тя е мотивирана да се справи с подобно поведение, след като чува опита на младите си колеги.

„Просто се обърна и зарови глава право в гърдите ми. Осъзнах, че бърше челото си в мен. Замръзнах. Защо лицето му беше в деколтето ми? Когато го направи за втори път, предложих да му донесе кърпа, а той отговори "не, това е много по-забавно". Той се усмихваше, а аз се чувствах толкова унизена“, споделя Джудит. По-голямото възмущение в нея било обаче заради пълното мълчание и липса на реакции от колегите ѝ. За тях това било съвсем нормална ситуация.

Близо две трети от жените хирурзи казват, че са били обект на сексуален тормоз, а една трета са били сексуално насилвани от колеги през последните пет години. Опасявали са се, че сигналите за случващото се ще навреди на кариерата им и не са имали необходимата увереност, че Националната служба по здравеопазване на Острова ще предприеме действия.

Името на Ан е друго. Тя не иска да разкрива личността си, но вярва, че промяната ще настъпи само когато хората говорят открито. Тя не описва случилото се с нея като изнасилване, но подчертава, че то не е било по взаимно съгласие. На светско събитие, свързано с медицинска конференция - среща на лекари от една и съща специалност, тя е стажант, а той консултант.

Неговият главен изпълнителен директор Чарли Маси коментира, че "сексуалното посегателство спрямо пациенти или колеги е неприемливо" и че "сериозното неправомерно поведение е несъвместимо с продължаването на медицинската практика в Обединеното кралство".

Широко прието е, че има култура на мълчание около подобно поведение. Хирургичното обучение разчита на учене от старши колеги в операционната зала. Младите специалисти жени ни посочват, че е рисковано да се говори открито за онези, които имат власт и влияние върху бъдещата им кариера.