Без задружност и в Деня на международната солидарност на журналистите

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ"

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на novini.bg

Двете организации не си общуват професионално, няма и следа за потомствено приемане и запазване на добрите традиции в професионалната гилдия, напротив.

Нямам основания да завърша тази болна за мен кратка професионална изповед оптимистично, но все пак ще цитирам СБЖ, който излезе с декларация по повод на днешната важна дата, която е на път да остане само в историята.

но нека не се лъжем, само с тях, с апели, с лозунги, нищо на практика не се постига.

„Нека в Деня на международната солидарност на журналистите 8 септември отново да си припомним за големия чешки журналист и антифашист Юлиус Фучик, екзекутиран от Гестапо на 8 септември 1943 г., но останал безсмъртен с апела си "Хора, обичах ви!Бдете!" Именно в негова памет днешният ден е обявен през 1958 г.за Ден на журналистическата солидарност. Тази година се навършват 80 години от гибелта на Фучик.

Всички, на които ни е скъпа свободата да мислим, да говорим, да четем, да пишем, да обичаме, да променяме света към по-добро, всички, които милеем за морала, хуманността и мира, сме длъжни да бдим, както зовеше Фучик. И да противостоим решително на все по-настъпателните усилия за похлупване на истината с пропаганда, за демонстративна разправа с разобличители като Джулиан Асандж и други дръзки глашатаи.

И именно днес, в този символен ден, Съюзът на българските журналисти домакинства от 11.00 ч. на среща-дискусия "Да защитим честната журналистика!". Да се солидаризираме за тази кауза! Да отстоим, да опазим журналистиката от посегателствата на всички "силни на деня", които я предпочитат заюздена, със запушена уста, с наведена глава, послушна, безпринципна, подкупна, стъпкана, унищожена. Нека намерим начин да спасим достойнството, честта и самото съществуване на тази хубава професия, колеги!

Нека не се уморяваме да бдим и за жизнеността на толкова унижаваната българска журналистика, която въпреки всичко не е унищожена. Нека останем различни, но единни в принципа: "Може да не съм съгласен с теб, но ще отстоявам до смърт правото ти да казваш, каквото мислиш". Длъжни сме да го върнем като незаобиколим крайъгълен камък и в професията, и в обществото ни, ако искаме да живеем в демокрация. Другото е път към бездна.

Уви, и днес, както по времето, когато в килията си на смъртник Фучик пише своята легендарна книга "Репортаж, писан с примка на шията", отново набъбват брутални и опасни обществени процеси, които заплашват не само нашата журналистическата професия и свободното слово, но и фундамента на демокрацията, на общочовешките морални ценности и на световния мир. На този фон солидарността и на нашата гилдия, и на всички честни хора е жизнено необходима.

В Деня на международната солидарност на журналистите – 8 септември, в България представителите на тази неголяма гилдия са разединени в два съюза – СБЖ и АЕЖ и един неформален – този на необвързаните със синдикални платформи. Простичката истина е, че у нас отдавна няма никаква солидарност в обществото ни в цялост, и в частност между представителите на медиите. Не съм оптимист, че някога това въведение на разбитите съсловия ще бъде преодоляно. Но дано пък времето и историята ме опровергаят.

Дори днес, в Деня на международната журналистическа солидарност, журналистите в България останаха разединени така както винаги – като хора не от една общност. Надушили липсата на задружност в гилдията, отвън всички други съсловия на обществото ни я атакуват до откат. Досадно е да припомням, че вече дори всеки втори кретен се обръща към представители на медиите с „мисирки”, „микрофонодържачки” и прочее обиди.

През 2010 година бе създадена Асоциацията на европейските журналисти-България. Тя е „сдружение с нестопанска цел, регистрирано в обществена полза”, каквото и да означава това определение. Там членуват сравнително неизвестни за широката публика млади хора от други НПО-та, финансирани предимно от външни структури и програми.

Съюзът на българските журналисти е по-старата съсловна организация, наричана преди и казионна, защото доскоро беше и единствена. От 35 години насам обаче тя загуби своята влиятелност в обществото ни, поради което не участва в ефективната защита на буквалното затриване на печатни издания в годините назад. Както и на уволненията, правени през мътните години на прехода.