САЩ и Иран. Различни знамена. Различни религии. Една и съща тирания

Проблемът е също и че онова, което той изгражда в Съединените щати, все повече започва да прилича на онова, което осъжда в Иран. Не знам кое ще се счупи първо: тъпомерът или ирония-мерът.

______________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

На пръв поглед сравнението между режима в Иран и движението MAGA на Доналд Тръмп звучи абсурдно. Едното е клерикална теокрация с екзекуции, морална полиция и насилие по улиците. Другото е Иран…

Шегувам се (но не много).

Да се върнем към същността на текста сега.

На пръв поглед сравнението между режима в Иран и MAGA звучи абсурдно. Едното е клерикална теокрация с екзекуции, морална полиция и наказателно блокиране на интернет, изтриване на свободата на словото и налагане на фанатизъм. Другото функционира в рамките на конституционна демокрация с избори, съдилища и свободна преса; които са под натиск, да, но все още действащи.

И все пак.

Ако махнем географията, теологията и униформите, остава една обезпокоителна прилика: и двете системи осакатяват религията, превръщайки я в политически инструмент, изпразвайки я дотолкова от основното ѝ съдържание и послания, че вярата вече се превръща в инструмент за узаконяване на властта на дадена група хора над останалите.

Средновековен модел.

…

Тръмп редовно призовава иранците да се надигнат срещу своя тираничен режим, говори за „свобода“, „смелост“ и „съпротива срещу потисничеството“, представяйки се като (малко вероятен…) покровител на освобождението. Посланието е ясно: иранският народ заслужава нещо по-добро от духовници, които управляват чрез страх, насилие и изкривена вяра.

Проблемът не е в това, че греши за Иран. Чакайте, ще се върнем на това. Първо обаче: редица анализатори предупреждават, че Тръмп би се съгласил на смяна на режима в Иран с военен такъв, стига новите да работят с него и да осакатят военните и петролните доставки за Китай и Русия.

Военен режим в Иран би означавал още от същото за населението: репресии, отвличания на всеки, който е „против“. Че може и по-зле да стане от досега. Та, на Тръмп му е все тая за населението, стига новите във властта да работят с него (Тръмп) вместо с китайците и руснаците.

А за иранците – от трън, та на глог.

Затваряме тази скоба. Да се върнем отново към същината.

Като махнеш знамената, ритуалите и езика, авторитарните режими имат склонността да се имитират едни други. Иран и Америка на Тръмп го правят пред очите ни.

В Иран върховният лидер стои над конституцията, над съдилищата, над изборите. Законът съществува, но само докато не започне да пречи на властта. Случи ли се това, той бива претълкуван, заобиколен или направо пренебрегнат.

Тръмп пък казва, че „не му е нужно международното право“. Заяви, че собствената му морална преценка била единственото реално ограничение върху действията му. Съдилищата са му просто някакви си пречки. Досега има не едно и две съдебни решения, които той пренебрегна. Третира Конгреса като досадно неудобство. Не ги попита дори дали му дават одобрение да нападне Венецуела и да отвлече Мадуро.

И в двете системи законността е условна, а властта е тясно персонална.

Иран не разчита на обикновена полиция, за да поддържа реда, а разчита на идеологически лоялни сили, на Революционната гвардия, „Басидж“, чиято цел съвсем не е обществената сигурност, а оцеляването на режима. Несъгласието там е нещо, което трябва да бъде смачкано.

Америка на Тръмп се движи в същата посока. Федерални сили се разполагат срещу протестиращи, имиграционните служби действат със смъртоносна безнаказаност срещу американски граждани. Което пък е и правен абсурд (измежду всички други абсурди) – имиграционните служби мачкат американски граждани. Но „имиграционни служби“ е просто наименованието на личната преторианска гвардия на Тръмп, нищо повече. Техническа подробност.

Военните в САЩ се политизират и лоялността им (към личността на Тръмп, а не към народа, институциите или конституцията) редовно се подлага на тестове; ако не издържат, биват уволнявани и заменяни с такива, които не подлагат на съмнение законността на (незаконните) заповеди на Тръмп. Насилието пък се оправдава постфактум с приказки за „ред“ и „сигурност“.

Какво е това: когато федерален агент убие протестиращ, а държавата НЕЗАБАВНО (преди каквото и да било разследване!) започне да лъже за случилото се? Какво е това? Това е една система, която просто разкрива приоритетите си пред очите ви.

И в двата режима – Иран и САЩ – силата вече не е неутрална, а е партийна.

Тук сравнението става най-неудобно, но и най-болезнено точно. И двата режима оцеляват, като „осакатяват“ религията, която се преструват, че проповядват и защитават.

В Иран шиитският ислям не толкова се практикува, колкото… се изпразва от съдържание.

По принцип, той ИМА ЕТИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ: смирение, справедливост, защита на уязвимите, сдържаност на властта. Само че тези етични изисквания биват премахнати. Какво остава? Остава послушание, наказание и имунитет за управляващите. Опитват се да представят Бог като строг бюрократ с военизирано мислене.

В MAGA екосистемата на Тръмп Християнството минава през същия процес. Учението на Исус (милосърдие, грижа за бедните, отхвърляне на богатството и властта) тихомълком се изхвърля. На негово място се появяват теологията на просперитета, възмездието като добродетел и идеята, че жестокостта е знак за божествено благоволение.

Ако ви прави впечатление, всичките MAGA „християни“ цитират все Стария Завет, за думите на Исус все забравят. Все ги влече към старозаветните закони „око за око“ и т.н. Удобно забравят и че старозаветните учения са директно обявени от учението на Исус за остарели и такива, които трябва да бъдат оставени (в случай, че ви е много любопитно: Матей 9:16).

В оригиналния си и първоначален вид непокътнатата религия ограничава властта. Именно затова авторитарните системи първо трябва да я унищожат и разглобят, а след това да представят някакво нейно копие на масите и да ги задължат да го следват.

Да си поговорим и за размяната на ролите; за това как агресорът се изкарва жертва.

Всеки авторитарен режим настоява, че е под обсада. Иран все твърди, че се защитава от западни заговори, културен разпад и вътрешни врагове. Тръмп твърди, че Америка е атакувана от имигранти, „левичари“, съдии, журналисти, съюзници от НАТО (че май и дори от самата демокрация).

Властта се представя като преследвана, за да оправдае преследването. Тази „врътка“ е съществена. Без нея репресиите биха били много по-трудни за обяснение. Не невъзможни, но по-трудни.

Иран все зове за съпротива в другите държави (например Газа), докато я смазва у дома. Тръмп призовава иранците да се борят срещу тиранията, докато собственото му правителство убива американци по улиците. Свободата се насърчава само когато дестабилизира другите.

Тръмп настоява, че е човек на мира. Твърди, че няма да започва войни. И въпреки това е навсякъде: намесва се във Венецуела, заплашва Гренландия, подкопава НАТО, третира международното право като пречка.

Иран прави същото. Избягва формалната война, докато води постоянен конфликт чрез проксита, сплашване и дестабилизация, финансира разни групи (като хутите), които да им водят войните.

САЩ и Иран. Различни знамена. Различни религии. Една и съща тирания.