„Галъп“: 48% от българите харесват 3 март и 24 май, но промяната на националния празник не се подкрепя

Кой да е националният празник на България

Изводите са от августовското издание на редовната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено чрез интервю „лице в лице“ с таблети в периода 3-11 август сред 807 пълнолетни българи.

„Галъп интернешънъл болкан“ провери отношението към наличните към началото на август посоки на потенциална конституционна промяна.

Цели 49,7% не показват никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият съдебен съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет.

Например, 61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава индивидуална конституционна жалба, т.е. всеки български гражданин да може да се обръща към Конституционния съд.

Сериозна съпротива среща добилата популярност теза за промяна на националния празник. Идеите за повече толериране на двойното гражданство в политическите институции явно също се натъкват на инстинктивна боязън.

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено между 3 и 11 август 2023 г. сред 807 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.

35,5% са на този етап „за“, 14,8% са към момента „против“. Идеята хора с двойно гражданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна критика: 65% не се съгласяват с такава перспектива, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят. 29% са „за“ да се намалят правомощията на президентите у нас при съставянето на служебни правителства, но 44,3% са „против“. Останалите не могат да формират мнение.

Въпросът за националния празник също беше експериментално проверен. Добре би било по темата да се чуят различните мотиви и други изследователски институти да покажат своите трактовки по темата, включително извън летния сезон. Но на първо четене не се вижда сериозна степен на противоречие в масовото съзнание между трети март и двадесет и четвърти май, а самата промяна на националния празник не среща почти никаква подкрепа. Въвеждащият, възможно най-общ, абстрактен и в същото време личен, въпрос кой от двата празника се харесва повече показва следната картина: 33% назовават трети март, а 10,7% назовават двадесет и четвърти май. 48% са в „средната“ опция от типа харесвам ги еднакво, но има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника.Останалите не могат да отговорят.

Липсата на особено детайлна информация, промените в движение, както и очаквано ниското ниво на запознатост, особено в летния сезон, правят данните по-скоро експериментални, а и не позволяват особено конкретни формулировки на въпросите. Но, така или иначе, впечатление прави по-високото ниво на убеденост, когато става дума за промени, свързани с овластяване на гражданите или с реформи в съдебната система, и по-високи нива на колебание и на отричане, когато става дума за намаляване на президентските правомощия. Вероятно текущата популярност на президента оказва влияние, а следва да се има предвид също, че темите, свързани със съдебната реформа, са налагани от години на фона и на бездруго ниски нива на доверие към съдебната система.

Последното се доказва и в директното питане от типа „оставяме или променяме датата и с коя друга“. 69,3% приемат оставането на трети март, а общо 14% се разпределят в различни други опции измежду официалните празници, свързани с националната история: 9,6% искат смяна с двадесет и четвърти май, 3% – с шести септември, а 1,4% – с двадесет и втори септември. Останалите не могат да отговорят.

Този обществен инстинкт се потвърждава и в отговора на въпроса за правомощията на президентите по отношение на съдебната власт: 38,5% са отрицателно настроени към идеята за тяхното намаляване, срещу 34,4% положително настроени, а останалите не могат да формират ясно мнение. По този показател ясни обществени позиции на практика липсват – личи объркване и по-скоро неохота. Явен е инстинктът обаче по отношение на главните прокурори у нас: 56,2% приемат най-общо намаляване на правомощията им, а 17,4% са против това. Останалите се колебаят.