ПП „Републиканци за България“ винаги е отстоявала националното достойнство на България и нейната евроатлантическа ориентация. В този контекст членовете на партията винаги са отстоявали необходимостта от промяна на датата на националния празник и премахването от общественото пространство на знаците, свързани със съветската окупация и влияние след 1944 г.
Въпрос на мотивирана убеденост, а не на манипулации – надяваме се. От ПП „Републиканци за България“ смятаме, че подходящи дати за национален празник са 16 април (Денят на Конституцията), 6 септември (Денят на Съединението) или 22 септември (Денят на Независимостта). Това са датите, свързани със съвременната българска държава, с нейното съграждане и утвърждаване. И са резултат от собствено български усилия. А това е особено важно за националното ни самочувствие и достойнство.
Двадесет и четвърти май има друга аура и нека не я променяме. Той е празник отпреди да станем държава, празнували са го българите по цялото балканско землище, че и отвъд него. Забранявали са го новите освободители, защото е празник на народностната ни идентичност. И трябва да остане такъв. Напъхаме ли го в рамките на държавността, ще го лишим от най-ценното му послание – че Духът не познава граници, а една нация, ако има дълбок корен, може да съществува и в няколко държави. Избирането на 24 май за национален празник неминуемо трябва да бъде свързано и с още един акт: възстановяване на името на най-големия православен български храм – патриаршеската катедрала, както е било от 1915 до 1922 г.
Ето защо от ПП „Републиканци за България“ призоваваме парламентарното мнозинство да не прибързва с промяната на нациoналния празник и неговото фиксиране като член от Конституцията, а да организира широк обществен дебат, в който думата да имат специалистите. Изборът на Национален празник не бива да бъде политически акт, още по-малко – кризисен политически пиар. Изборът на дата трябва да е резултат от национален консенсус – в случая поне на мнозинството.
Историческите документи са достатъчно красноречиви за това. Ето защо ПП „Републиканци за България“ подкрепя идеята за избирането на нов национален празник. Тя не е „национално предателство“, а точно обратното – категорична защита на националното достойнство и суверенитет. Но тъй като този акт е преди всичко отговорност към бъдещето – каква идея за държавност ще завещаем на нашите деца и внуци, понеже националният празник е най-вече, денят в който държавата чества своята памет, идентичност и достойнство – то той не трябва да бъде определян прибързано, конюнктурно и без да се отчетат обществените нагласи. Свидетели сме как разделителните линии разсичат обществото не само „за“ и „против“ 3 март. Разгорещен дебат се води и за датата на новия национален празник.
Опитът на парламентарното мнозинство да внесе промени в Конституцията и да определи нов Национален празник крие рискове, които след време може да станат прецедент, върху който друго конституционно мнозинство да се позове и да направи нова промяна в Конституцията и така промяна безкрай. ПП „Републиканци за България“ вярваме и отстояваме, че важни национални или локални каузи трябва да се постигат чрез единствения похват, открит досега от демокрацията – допитване до обществото, т.е. предварителни избори (когато иде реч за изборни длъжности) или референдум. Само така можем да израснем като истинско гражданско общество. Защото няколко милиона глави със сигурност са по-мъдри от 240. Поне по дефиниция е така. Още повече, че в настоящия български парламент близо 60% от гражданите на България не са политически представени.
Последното десетилетие показа, че денят на подписването на Санстефанския предварителен мирен договор – 3 март – не обединява, а разделя българското общество. Поради идеологическата натовареност на това събитие, свързано с доминацията на една чужда велика сила и тоталното отсъствие на българско участие 3 март е ден, който постоянно напомня нашата зависимост от Москва. Ден, в който съвсем тенденциозно руската дипломация залага българския пиетет към „Освободителката“ и българската враждебност към Европа.
Абсурдно е България да чества като национален празник ден, свързан с личностите на светите братя, а най-голямата ѝ църква да носи името на руския светец Ал. Невски. Възстановяването на името на патриаршеската катедрала „Св. св. Кирил и Методий“ обаче не може да се случи с конституционни промени. Може да се случи по друг, много категоричен начин...
Конкретният казус с националния ни празник повелява конституционното мнозинство в парламента да насрочи референдум. Естествено, както всеки референдум, той трябва да бъде предшестван от широка разяснителна кампания, обсъждания на кръгли маси с максимално представителство на експерти от различни хуманитарни направления – историци, етнолози, културолози. И каквото глас народен покаже. Може мнозинството да се произнесе за запазването на 3-ти март, може да избере друга дата, а може и да реши да нямаме Национален празник, а само официални – т.е. дни от националния ни календар с изравнен статут, както е и в други държави.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)