Патриарх Неофит с обръщение за деня на светите първовърховни Христови апостоли Петър и Павел

По молитвите на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, на Пресветата Владичица и всякога Дева Богородица и на всички просияли в светостта Свои угодници Господ Бог да милва и спасява всички нас!

Негово Светейшество патриарх Неофит отправи обръщение за деня на светите първовърховни Христови апостоли Петър и Павел, съобщиха от Българската патриаршия.

Днешният празник ни припомня и това, че всеки от нас, който е удостоен с Кръщението в името Христово и по благодат е получил щедрите дарове на Светия Дух, е също призван Христов апостол. Призван, както и първите апостоли, не от човеци, а от Самия Бог и Господ, Учител и Спасител наш Иисус Христос да бъде Негов свидетел и изповедник, и благовестител на същото това Царство Божие, за което някога, в зората на християнството са проповядвали както апостолите Петър и Павел, така и всички Христови апостоли и отци на Църквата през времената и до нас. Нека бъдем достойни приемници и продължители на делото на светите първовърховни апостоли и във всички дни на нашия живот да допринасяме и ние за голямото дело на съзиждането на Тялото Христово, което е Църквата Божия, като неизменно се вдъхновяваме от онези, които първи положиха основите на проповедта и благовестието и които не пожалиха за тях не само даруваните им от Бога сили и способности, но и отдадоха за Христа и за нас дори и живота си. Да се подвизаваме във вярата и в подвига на благочестието, та и чрез нас, както някога, във времето на първите Свои ученици и апостоли, Господ всекидневно да прибавя към Църквата Си такива, които да се спасяват (Деян. 2:47).

Изборът на тях двамата, изсред всички апостоли на нашия Господ и Спасител, не е случаен. Много са причините и основанията на светата Църква да изтъква светите Петър и Павел по един по-особен начин в сравнение с останалите апостоли. Петър, камъкът на вярата и на изповядването на Христос като „Синът на Живия Бог“ (Мат. 16:16), и Павел, „най-малкият от апостолите“ (1 Кор. 15:9), но извършил най-голямото, разпростиранението на Благата вест сред езическите народи, са два непоклатими стълба на Църквата и нейни същински фундаменти през всичките столетия на дългото ѝ странстване из света и историята. Те са тези, за които в най-висока степен се отнася казаното за Църквата, че тя е утвърдена „върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа“ (Еф. 2:20-21).

От техните образи и пример се вдъхновяваме и ние днес, на вярата им и на жертвеното им служение се опитваме, според силите си, да подражаваме. По тях измерваме и преценяваме и днес своя личен и общностен принос към делото и мисията на Църквата в съвременния свят, който и сега, както и тогава, през първото християнско столетие, жадува за истинно слово и търси верния път към Бога и Неговата вечна правда, към дома на Отца, който е нашето истинско небесно отечество. Този път и това слово се откриват пред нас в образите и служението на светите апостоли Петър и Павел – на тези най-верни и ревностни Христови ученици и свидетели, които най-много са допринесли за утвърждаването на Църквата и за разпространението на Благата вест в света, оставайки веднъж и завинаги образци за подражание от целия християнски род.

Светлият празник на светите първовърховни Христови апостоли Петър и Павел и тази година насочва мислите ни не само към тях двамата – избраните и утвърдени лично от Спасителя Негови свидетели, но още и към апостолската същност на Църквата, която от самото начало и до днес има апостолството като свой неотменен дълг и белег за истинност: признак, който я отличава от всяко друго общество или организация, и който прави възможно нейното ясно разпознаване и разграничаването ѝ сред всички останали вероизповедания и общности около нас. Броени дни след празника на светата Петдесетница, ние – православните християни, отново сме призвани да разсъдим над мястото и ролята в светата Църква на светите апостоли, съсредоточавайки вниманието си към онези двама от тях, които църковната химнография справедливо е нарекла не само „първовърховни“, но още и „първопрестолни“ и „учители на Вселената“.