Реформите в Гърция са само наполовина завършени

Във всеки случай лесният отскок е приключил. Отсега нататък високият растеж или ще подхранва инфлацията, или ще стимулира вноса, освен ако основният икономически капацитет също не се разширява бързо.

Въпросът по-скоро е дали Гърция ще успее да привлече инвестиции в мащабите, необходими за реализиране на нейния потенциал. Това ще изисква реформи, които няма да са лесни.

Гърция отново живее над възможностите си. Този път частният сектор е този, който увеличава дълга си с бързи темпове. Потреблението възлиза на 67 процента от националния доход в сравнение със средното за ЕС ниво от 50 процента.

Една от задачите на Херкулес е била да почисти ужасно занемарените Авгиеви обори. Мицотакис има чудесна възможност да направи същото за Гърция. Остава да видим дали той ще се възползва от нея.

Херкулес е известен с това, че е изпълнил 12 подвига. Днешна Гърция напомня за митологичния герой в момента, когато е бил на половината път от извършването на тези подвизи. Страната е свършила много работа, за да се възстанови след дълговата криза, но все още има задачи за довършване, пише в коментар, публикуван от агенция Ройтерс.

В дългосрочен план обаче страната няма да може да поддържа много по-висок темп на инвестиции, ако не спестява повече. В противен случай Гърция ще продължи да има висок дефицит по текущата сметка. Това може да се окаже рисковано в свят на по-високи лихвени проценти и несигурност на световните банкови институции.

Вярно е, че гръцката икономика се радва на по-бързо възстановяване от пандемията на КОВИД-19, отколкото повечето страни в Европейския съюз, като е нараснала с 15 процента за последните две години. Това отчасти обаче се дължи на факта, че страната се възползва от реформите, които Международният валутен фонд и ЕС наложиха като цена за отпускане на трите спасителни програми.

Гърция вече не е проблемното дете на еврозоната, което преди десетилетие заплашваше да доведе до срив единната валута. Инвеститорите са ентусиазирани от перспективата дясноцентристката партия на Мицотакис да спечели мнозинството на вторите избори, които ще се проведат на 25 юни. Десетгодишните гръцки държавни облигации носят доходност от едва 3,7 процента, което е само с 1,4 процентни пункта повече от еквивалентните германски книжа.

Дефицитът по текущата сметка на Гърция миналата година беше 9,7 процента от БВП. Според Централната банка на Гърция скокът в цените на енергията е причина за около 40 процента от този търговски дефицит. Това обаче все още означава, че основният дефицит е около 6 процента.

Значителният дефицит по текущата сметка на страната и корупцията на местно равнище подкопават привлекателността ѝ като инвестиционна дестинация. Далеч не е ясно дали Кириакос Мицотакис ще извърши необходимото, за да се увеличат спестяванията и да се подобри върховенството на закона, ако бъде преизбран за министър-председател.

Икономическият растеж на страната също беше силен, защото Мицотакис одобри раздаването на значителни финансови средства за различни обезщетения през последните години. Така например гръцките субсидии за защита на потребителите и предприятията от енергийната криза бяха едни от най-високите в ЕС – 5,2 процента от брутния вътрешен продукт, според данни на мозъчния тръст "Брьогел". Фискалният дефицит на правителството беше едва 2,3 процента от БВП миналата година, докато дългът спадна до все още стряскащите 171 процента от БВП. Това беше в резултат от инфлацията, която увеличи данъчните приходи и номиналния БВП, и оттам - намали съотношението на дълга.

Макар че Мицотакис с право има заслуги за привличането на инвестиции и за ускоряването на цифровизацията на правителството, кабинетът му не направи много за решаването на останалите проблеми в страната. Укриването на данъци все още е широко разпространено, а съдебната система е слаба.

Миналата година Гърция зае 51-во място в "индекса за възприятие на корупцията" на организацията "Трансперънси интернешънъл". Това е подобрение в сравнение с 60-ото място, на което страната беше, когато Мицотакис пое властта, но все още е един от най-ниските резултати в ЕС. Това действа като спирачка за инвестициите. Дясноцентристкият лидер обеща да ускори разглеждането на делата в съдилищата. В крайна сметка бавното правосъдие не е правосъдие.

Мицотакис би могъл да реши този проблем. Като начало той би могъл да откаже хората от помощите, като насочи държавната помощ към най-уязвимите. Той би могъл също така да предприеме по-строги мерки срещу укриването на данъци не само от самонаетите лица, но и от олигарсите, които имат добри връзки помежду си. Не е ясно обаче дали той ще се заеме с тази конкретна задача. В края на краищата, по време на първия си мандат той даде нещо като амнистия на големите укриватели на данъци.

Мицотакис заявява, че се нуждае от голямо мнозинство, за да продължи реформите. Основният акцент трябва да бъде поставен върху редица проблеми, които носят етикета на "върховенството на закона": неофициалната икономика, скандала с шпионския софтуер, корупцията и проблемите в съдебната система, предаде БТА.

Мицотакис трябва да постави създаването на отношение на нулева толерантност към корупцията в правителството като един от основните си приоритети, казва съветник. Той би могъл и да опровергае очакванията, като започне задълбочено независимо разследване на скандала с шпионския софтуер.

Нещо повече, Мицотакис не прояви ни най-малко желание да разследва защо телефоните на гръцки политици, журналисти и други видни личности са били подслушвани чрез шпионския софтуер "Предътър" (Predator). Мицотакис твърди, че неговото правителство няма участие в това.

Освен това инвестициите все още са само 14 процента от националния доход, въпреки че този показател се засили по време на първия мандат на Мицотакис като министър-председател. Една от най-светлите надежди е, че през втория му мандат инвестициите ще се увеличат до ниво, близко до средното за ЕС от 23 процента, което би повишило дългосрочните перспективи за растеж на страната. Гръцката централна банка очаква, че голям принос за това ще имат различните европейски фондове, които до 2026 г. ще влеят общо около 70 млрд. евро.

Реформите биха намалили сумата, която частният сектор трябва да вложи. Те могат да премахнат и бюджетния дефицит, което ще позволи на правителството да продължи да намалява дълга като дял от БВП. Добре планираните реформи в областта на данъците и социалните помощи биха могли дори да намалят равнището на безработица в страната, което в момента е 12 процента, като по този начин ще увеличат производствения ѝ потенциал. Всичко това би осигурило защита, ако Гърция или световната икономика бъдат засегнати от нови сътресения през следващите години.