НС започна със скандал между "Възраждане" и "Продължаваме промяната"

„Апелирам да прекъсвате всякакви опити за подобен тип фашистка пропаганда, каквито се правят от страна на „Възраждане“, заяви той.

"Обръщам внимание на българските граждани, че ако някой е национален предател, то това се установява само от българския съд. Моля ви да не толерирате подобно поведение", призова Иванов.

"Тук имаме не политическа формация, а организирана престъпна група, защитавала чужд интерес“, заяви Костадинов от трибуната на парламента.

163 бяха "за", 31 - "против".

„Нямате моралното право да сте тук. Върнете мандата“, допълни той.

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи приеха депутатите на първо четене. Вносител на промените е Министерски съвет.

Със скандал между "Възраждане" и "Продължаваме промяната" и 10-минутна почивка започна пленарното заседание.

Те приеха на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация.

Веднага след него думата взе Мирослав Иванов от ПП.

До там се стигна след изказване на лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов, който обясни, че втората политическа сила от вчера говори за това, че България не трябва да съществува като държава и че трябва да е изтрита от картата на света.

Думите му бяха насочени към депутатите от „Продължаваме промяната“.

Очаквайте подробности.

По отношение на задължените субекти законопроектът запазва съществуващата до момента терминология, включвайки държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление .

Под „отворени данни“ се разбира най-общо данните в отворен формат, които могат да се използват свободно повторно и да се споделят от всеки за всякакви цели.

Режимът на отворени данни става приложим и за субектите, които ги създават, съхраняват и разпространяват, а именно организациите, осъществяващи и финансиращи научни изследвания, като по този начин се разширява и кръгът на задължените субекти.

След това депутатите се върнаха към основните си задачи за днес.

Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС посочи, че когато се говори за достъп до обществена информация, трябва да бъдем много внимателни с баланса между интереса на гражданите, на обществени организации, като в същото време да няма злоупотреби с това право. Той обърна внимание, че между двете четения срокът за достъп до обществена информация би могъл да се намали, да се фиксира с определен период от време. Балачев посочи, че най-много злоупотреби има кой иска тази информация, защото обикновено има подставени лица. Така че, посочи депутатът, изискването за обоснованост на правилното искане за достъп с всички лични данни, които да го съпровождат, е задължително. Според Балачев не е добър знак предложението за двуинстанционно обжалване.

В изпълнение на принципа „отвореност по замисъл и по подразбиране“ и за улеснение на потребителите при разработка, надграждане или внедряване на информационни системи или електронни услуги организациите от обществения сектор са длъжни да реализират автоматизирани интерфейси за осигуряване на свободен публичен достъп до електронните документи, информацията и данните в машинночетим отворен формат, които са публични, включително чрез публикуване в портала за отворени данни.

В мотивите се посочва, че необходимостта от изменение и допълнение на Закона за българските лични документи (ЗБЛД) произтича от необходимостта за улесняване на гражданите при предоставяне на услуги, свързани с издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Към настоящия момент в ЗБЛД (чл. 9, ал. 2) е предвидено, че при промяна на постоянния адрес от едно населено място в друго населено място в срок до 30 дни от издаването на нов документ лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС).

В хода на дебата в пленарната зала Маноил Манев (ГЕРБ-СДС) помоли да обърнат внимание на законопроекта и във връзка с нещо, което е много дълго обсъждано в средите, които се интересуват от материята – равностойността на свидетелство за управление на моторно превозно средство и личната карта. По думите му в закона за посочени като равностойни документи за удостоверяване на самоличност, но има някои неща, които трудно си съответстват. Има неща, които не се съдържат в свидетелството за управление на моторно превозно средство и които може би трябва да бъдат добавени вътре, като адрес примерно, коментира Манев. Според него този законопроект е важен за хората. За първи път отменяме крепостното право при издаването на документи за самоличност, добави той.

Димо Дренчев обяви, че на този етап „Възраждане“ ще се въздържи от подкрепа. Той отбеляза, че с промените се улеснява достъпът до обществена информация, до научни данни, което ще донесе ползи за България. Сериозни резерви обаче имало по отношение на това, че остава възможност за необосновани откази на служители на администрацията за поискана информация. Искането на една и съща голяма по обем информация натоварва финансовите ресурси на различните общини, смятат също от „Възраждане“.

На базата на извършен анализ е установено, че е възможно да отпадне задължителното подаване на заявление за издаване на ново СУМПС при промяна на постоянен или настоящ адрес на дадено лице, тъй като данните по отношение на адреса могат да се удостоверят по електронен път в реално време. С цел намаляване събирането на лични данни във връзка с предоставяните административни услуги, без да има действителна нужда от това, е предвидена и съответна разпоредба в закона.

Предвижда се и периодично изготвяне на обобщен доклад за състоянието на повторното използване на информацията от обществения сектор и въздействието на наборите от данни с висока стойност, както и възможността за опростяване на достъпа до набори от данни чрез осигуряване на единна точка за достъп. Заложено е подобряване и регламентиране на платформа за достъп по информация.

Предложените изменения и допълнения на посочения законопроект имат за задача да се транспонира Директива на Европейския парламент и на Съвета относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (Директивата за отворени данни).

С промените се изяснява и кръгът на задължените субекти, създават се улеснени механизми за публикуване на данните и тяхното повторно използване, както и свързване на методите на портала за предоставяне на информация с необходимостта от предоставяне на защита на личните данни и тяхното анонимизиране; правата на интелектуална собственост върху бази данни; въвеждане на легални дефиниции.