Изложба „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г.“ беше открита в София

В експозицията са представени документи на Централния държавен архив, Научния архив на Българската академия на науките, Държавния военноисторически архив-Велико Търново, Държавния архив -Кюстендил и на Регионалния исторически музей-Кюстендил.

Към гостите се обърна и авторът на експозицията Ангел Джонев, който изтъкна, че настоящата изложба е част от много по-голям проект.

„Говоря прад вас като член на екипа на Института по етнология и фолклористика и един от участниците в проекта „Български паметни места в чужбина“, който стартира през 2018 година. Когато стартира проектът, при разпределянето на нашите задачи, аз трябваше да поема българските паметни места в Сърбия. Тъкмо беше минала 100-годишнината от Босилеградския погром. Тогава наистина се заговори повече за това събитие, тогава се появи и книгата на Ангел Джонев, която остава и до сега безценна, с това че представя на нашата общественост едно събитие, което е трагично и малко известно. Благодарение на усилията на босилеградските българи, ние имаме в местната медия документирани тези събития. Те бяха документирани в една изложба, която беше резултат от нашия проект и която преди около година беше тук, на същото това място. Планираме в близките седмици да я покажем и в Културно-информационен център „Босилеград“. Изложбата е свързана с българските паметни места в чужбина. Има обекти от Румъния, Сърбия, Гърция, Турция. Българите в Сърбия, в Западните покрайнини и специално от Босилеград и Босилеградския погром, заемат значимо място в този сборник“, сподели доц. д-р Стефан Дечев от Югозападния университет „Неофит Рилски“.

„За мен темата е важна, тя е част от нашето минало, но историята на босилеградския край е част от историята и на моето семейство. За хората от Босилеград е известно, че моят род произлиза от този край. Преди близо 40 години в семейството ми се разказваше за онези събития от преди 110 години. За навлизането на сръбската армия, за сраженията. От разказите на моята пра-пра баба, която беше видяла в ранната си младост тези драматични събития. И не бях изненадан впоследствие, че постепенно се откриха и документи за тази част от нашата история. Впоследствие навлязох в темата по различни причини и в началото на това хилядолетие се поразрових в историографията, за да стигна до убеждението, че за разлика от други национални въпроси, въпросът със Западните покрайнини е затъмнен в българската историография, както в периода на Царство България, така и в социалистическия период. Първите по-сериозни изследвания излизат през 1990 година. Първите монографии излизат 4-5 години по-късно“, сподели Ангел Джонев.

„Някъде през 2016 година, наближаваше 100-годишнината от Босилеградския погром, когато с господин Ангел Джонев се заговорихме как бихме могли да го отбележим това, защото, както знаете, това е едно бяло петно в българската история, за което почти нищо не се знае, но в съзнанието на хората този черен ден живее все още. От господин Джонев научих, че в музея в Кюстендил се съхраняват доста снимки на известния наш босилеградчанин Йордан Захариев, член-кореспондент на БАН. Той е успял да заснеме това, което виждате, тези стари снимки, правени три четири дена след събитията. Дойдохме до заключение, че това трябва да го види широката общественост. На Ангел му дойде идеята, че може да отпечата една книга и да направим изложба. Ние в Босилеград стигнахме и до идеята да поставим и една паметна плоча, което трябваше да бъде решаващо събитие, място за памет. Тази идея с паметната плоча все още виси, беше конфискувана един път, беше конфискувана и втори път“, разказа пред гостите на изложбата председателят на Културно-информационен център „Босилеград“ Иван Николов.

„Обикновено, когато откриваме изложба, сме радостни и весели. Този път поводът е различен и вместо усмивки, трябва да сведем чела пред паметта на загиналите. Аз също се радвам, че пространствата на Националния етнографски музей дават възможност да бъде показана тази изложба и в София и искам да се надявам, че тя ще продължи своя път из цяла България, и не само, защото това наистина е едно събитие, за което трябва да знаем“, каза по време на откриването на експозицията директорът на Националния етнографски музей Владимир Пенчев.

Снимки, които показват разрушенията, останали след акцията, известна като „Босилеградския погром“, са изложени в Етнографския музей при Българската академия на науките. Експозицията включва и документи, в които са описани резултатите от сръбското нападение, разразило се на старата българска територия през 1917 година.

Документираните събития се състоят на 15 и 16 май 1917 година, когато сръбско паравоенно формирование, водено от поручик Коста Милованович Печанец, се прехвърля в земите на Горна и Долна Любата, Босилеград, Долна и Горна Лисина, Топли дол, Горна и Долна Ръжана. В резултат на нападението са убити поне 32 души, като има и 2 изгорени живи деца, изпепелени са къщи и други постройки на 317 домакинства. В изложбата можем да видим и карта с очертания на засегната площ, предаде БТА.

Фотоизложбата е под надслов „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г.“. Тя е реализирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, съвместно с Българския културно-информационен център „Босилеград“ и може да бъде посетена в рамките на един месец.