Нужни ли са психотестовете за шофьорите от /гр/ адския транспорт в София

ЦГМ и Метрополитен явно нямат проблем да разхищават нашите пари за строителство на нова каса, след като вече има изградена една такава още при строителството на метростанцията.

Не разбирам обаче защо ние, които издържаме и тях и началниците им от общинската фирма, трябва да се съобразяваме за всичко и винаги с тях и да ги пазим като рохки яйца!

въпреки че тя имаше право да си снима в обществената кола.

„Войната в София между Метрополитен и ЦГМ за милионите приходи на година от градския транспорт доведе до абсурда да има цели ДВЕ каси на метростанцията на Софийския университет.

И докато софиянци се чудим защо двете общински дружества използват и плащат за две различни тикет системи и строителство на нови каси при наличието на стари такива, то представете си как един чужденец може да се ориентира в този хаос и да се качи в градския транспорт на София.”

Обяснение на софиянци трябва да дадат Димитър Дилчев - директор на ЦГМ и Стоян Братоев - на Метрополитен, защото всички ние плащаме стотици хиляди месечно на фирмата изпълнител на новата тикет система, но за сметка на това все още работи и старата, тази на метрото, за която също се плаща от бюджета на София.

Близо година след като премахнаха тримесечните психотестове за шофьорите в градския транспорт и той вече хептен заприлича на адски транспорт. Пиша това като редовен ползвател на тази услуга, предимно на метрото, където е доста цивилизовано и културно. Но понякога се се налага и се качвам и в автобуси, трамваи и тролеи. Днес станах свидетел в една от колите по линия 213 как един водач само дето не изпонатръшка пасажерите си по системата на каране „газ-спирачка”.

Друг път съм виждала други водачи, превозващи десетки граждани, да пушат като комини в кабините си и да слушат музика на макс. Или умишлено да не отварят първите врати и пътниците от предните седалки да тичат бутайки се до следващите, за да могат да слязат навреме и да не изнервят шофьора още повече, докато той неспирно си говори по мобилния телефон и т.н. и т.н.

Една жена се опита да му направи забележка да шофира по-кротко и извади телефон да го снима, когато спря на следващата спирка, при което водачът разярен скочи, излезе от кабинета и изби от ръцете телефона й с гневните реплики: „Няма да ме снимаш, ей”!

И всичко това като капак на останалите проблеми в градския транспорт, за които неведнъж сме писали и коментирали. От началото на т.г. цари шаш и паника сред гражданите откъде и какви билети да си купуват. То и преди това нямаше кой знае какви осигурени възможности затова, защото на повечето спирки няма откъде да си купиш билет, а контролите те обграждаха още преди да си стигнал до шофьора, за да си осигуриш шанса да си „редовен” пътник. Ако и той имаше билети, де. Тази суматоха продължава досега, а ето какво

Разбирам, че това е една доста изхабяваща професия, за която наскоро четох, че при упражняването й се напрягат и участват всички сетива. Ама не ни возят безплатно, че да се държат с нас като с бездушни предмети, които трябва да превозят от точка А до точка Б.