Поетът Румен Леонидов: Великият ден пак дойде, видя ни и си отиде

Великден отмина, но дали в делника си живеем в завещания ни смисъл, или битуваме в пълна безсъзнателност в тълпата, която е готова отново да захрачва, да удря, да рита и да се присмива?

Затова определете се – личност ли сте, или лице от тълпата, с убийците ли сте, или сте на страната на жертвата?

Отговорете си тихо, лично си го съобщете.

Празноглавието е в нас, там трапезното щрака с пръсти в ритъма на чалгата, вдъхновена от Музата на софрата, сякаш сме създадени единствено заради удоволствията, които търговците в храма на демокрацията лъстиво ни предлагат.

Рано или късно трябва да си обясним, на себе си, а и на децата, що значат Десетте Божи заповеди, кои са Седемте смъртни гряха, кой е Отец, кой Син и кой се явява Свети Дух...

Ще го разберете, когато някой ден ви сполети болка, подобна като тази от пирона. Или когато околните поискат да ви съдят с недоверие, неверие и неразбиране.

Коментар на Румен Леонидов, български поет, преводач, журналист, издател и общественик. Той е носител на български и международни награди за поезия. Превежда от руски и френски.

Великият ден пак дойде, видя ни и си отиде. Отвървя се и познатата ни истерия, търчането от касапницата до хлебарницата, реденето по опашки за яйца и козунаци, скъсяването на отсечката между черквата и почерпката, прегръдката на семейната сбирка и краят на голямото плюскане...

Оттук насетне – газ до ламарините – край на забранителните знаци по пътя ни нататък – няма повече пости, няма въздържание, няма смирение, ще я караме без състрадание към Спасителя. Чувам ви: „Нали е уж възкръснал? Нали е знаел, че само временно ще бъде мъртъв? Какъв спасител е, щом не е могъл сам да се спаси? Щом е син Божи, защо баща му го е изоставил?”.