За няма и два месеца минах на игла. В началото се правех, че е нещо временно. Че имам някакви проблеми и трябва да ги преодолявам. Глупости. Бях се закачил и само аз не го разбирах.
Наркоманските среди са много гадни. Там хората са заедно само, ако имат нужда един от друг. Приятелство няма. Може най-близкия ти човек да умира до теб, но теб те интересува само как да му вземеш дрогата за да има повече за теб.“
След два месеца започнах да си купувам. В началото само го пушех. Това ми създаваше усещането, че не съм наркоман. Защото знаеш, че наркоман е този, който е на игла. Разбирай – инжектира си го.
Смених си компанията. Тоест, престанах да имам компания.
За да се предпазим от зависимостите трябва да ги познаваме. А това най-добре можем да го направим като чуем разказите на самите потърпевши. Убедете се сами.
а проектът е подкрепен от Национален фонд „Култура“. Книгата ще се разпространява безплатно и целта е да достигне максимално бързо до хората, които имат нужда от нея.
„Марио на 26години. Зависим от хероин
Историите в книгата „Зависимите“ са събрани от Емил Йотовски,
„При мен нещата станаха бързо. На едно зелено училище едни момчета ми дадоха да пуша хероин и ми хареса. Така някак между тревата и уж на майтап хероинът ми влезе в живота. За втори път пуших почти месец след това. Бяхме на един купон и така… Черпят те. Що да отказваш, като е за купона?
В книгата „Зависимите“ са събрани единадесет истински истории на хора, принудени да живеят остатъка от живота си покорени от своите демони. Дали това ще са наркотици или алкохол, крайният резултат е пълно опустошение. Личностно, социално, ментално. Когато децата ни посягат към спринцовката или прахчетата вече е късно. Превенцията на този проблем е важно да се направи навреме. Тук и сега!
)