Енчо Господинов: Ако зажалиш някой ден…

…Така започва една стара градска песен, която нашите деца и внуци вероятно не са чували.

А ние с “коня Шарколия” се отправихме обратно към София с надежда да видим дали Възкресението на България може и да е започнало…

В очакване на Христос и неговото Възкресение прескочихме до родопските бисери Лещен и Ковачевица за няколко дни. Шокираща красота и леко тъжна самота.

Ковачевица е прекрасна, самотна и празна. Като онези

Лещен блести с новите си къщи в стар архитектурен стил и механите с великолепни гозби. Повечето от къщите са още празни, в очакване на по-добри дни, по-заможни туристи, възкръснала икономика. Или в краен случай в очакване на Годо…

Енчо Господинов е един от знаковите български журналисти, писател, бил е и дипломат. Работил е дълги години в някогашния в. “Поглед”. В началото на 90-те години преминава на работа в Международния Червен кръст и пътува по много горещи точки на света. От 2000 година е бил посланик на организацията в ООН, в централата на Международния Червен кръст, после като специален съветник на Кристалина Георгиева, когато тя беше еврокомисар.

На връщане минахме през гръцката Драма, за чиято ракия се пее в споменатата градска песен. Градчето се пукаше по шевовете от усмихнати гърци, наизлезли по тесните улички да ядат и да пият. И те очакваха Христос да се покаже иззад облаците и да ги благослови.

Тук-там се мяркат туристи по стръмните калдъръмени улички, удивени от почти прегърналите се стрехи на старите къщи. Отсреща белеят върховете на Пирин, които пречат да се чуе врявата от българския Парлама-парламент, тъй дълбоко загрижен за Възкресението на България.