Жена върви пеш от Ирландия до Божи гроб

На 4 500 километра от дома. Аня Бакер и нейната арфа са в Хасково на път за Божи гроб.

Въпреки че пътешествието не върви съвсем по план, тъй като вече е трябвало да бъде в Йерусалим, Аня се радва, че може да сподели Великден с хората в България.

Преди 5 години Аня успява да стигне с арфата си и до Рим. Посвещава пътуването на баща си, който починал 6 месеца по-късно, но това не я отчайва. Посвещава третото си поклонническо пътешествие до Йерусалим на душата.

„България - зашеметяваща природа, планините са невероятни. Православието тук има огромна история, невероятна сгради, изкуство. Впечатлена съм от историята от римско време в Пловдив. О, Боже! Всичко това е забравено сякаш. Как така аз не знаех всичко това? Трябваше да дойда тук, за да го открия. Това трябва да е нещо, за което всички говорят и всички трябва да идват тук, за да го видят”, казва Аня Бакер.

„Великден е любимият ми празник. Той е много по-въздействащ от Коледа. В Ирландия хората обичат Коледа, защото има подаръци и украса. Но Великден е за да открием себе си, да разберем, че имаме огромен потенциал. От християнска гледна точка всичките ни грехове са опростени, когато Той е разпънат на кръста и умира. Днес е денят, в който ако искаш да промениш нещо, трябва да действаш”, казва Аня.

„Всичко започна, защото аз бях една ядосана 40-годишна жена. Историята не е приятна. Майка ми е жертва на насилие. За съжаление аз прочетох анализ за тези неща и си казах - всяко насилие е грешно. И тогава взех решението. Взех арфата, тя ми дава пространство. Това беше възможност да комбинирам две неща - лично изцеляване и нещо, което така или иначе исках да направя - да бъде първата жена, която да измине дълго разстояние, през трудни терени, носейки арфа. И в края на това пътуване действително целият този казус с майка ми беше изчезнал. Аз буквално го извървях и преодолях”, казва Аня Бакер.

„Живеем в безвремие. Имаме цялото познание, части от света са изключително добре развити. Бих искала хората да излязат от тясното пространство, в което живеят, и да знаят, че могат да направят всичко. Аз например съм просто една домакиня, която има музикално образование и отглежда децата си в малко населено място. Щом аз мога да измина цялото това разстояние с арфата, значи всеки може всичко, защото аз съм един обикновен човек”, казва Аня Бакер за Нова телевизия.

„Трябва да започнем от някъде, както всяко пътуване започва с първата стъпка. Така мога да споделя и моята любов с всички. А и моята работа. Аз работя с пациенти в края на живота им. А и арфата може да създаде пространство, в което да сме себе си”, казва Аня Бакер.

След 9 държави Аня разказва, че всяка е различна. Събира впечатления най-вече за хората, но не пропуска и природата, през която я отвежда пътуването ѝ.