В статия в Physical Review Letters учените допускат, че изключително мощното неутрино, засечено през 2023 г., може да е породено от експлозия на първична черна дупка.
Според изследователите обаче се оказва, че по-леките черни дупки също биха могли да експлодират, освобождавайки доловим изблик от частици.
„Колкото по-лека е една черна дупка, толкова по-гореща трябва да бъде и толкова повече частици ще излъчва“, казва в изявление за работата съавторът Андреа Там, асистент-професор по физика в UMass Amherst.
„Докато ПЧД се изпаряват, те стават все по-леки и съответно по-горещи, излъчвайки още повече радиация в един неудържим процес, водещ до експлозия. Именно това лъчение на Хокинг могат да засекат нашите телескопи", обяснява ученият.
Това е доста нестандартно и езотерично обяснение. Но то идва с допълнителния бонус да обясни и друга голяма космологична мистерия.
1 октомври 2025 г. в 15:02 ч.
Черните дупки се раждат от експлозивната смърт на звезди. Но могат ли самите те да експлодират? Никой не знае със сигурност, но ако това е възможно, екип от учени твърди, че може би е открил доказателство за подобна катастрофа.
Черните дупки имат „срок на годност“. Проблемът е, че продължителността на живота им е толкова невероятно дълга, че просто не е изминало достатъчно време, за да видим някоя от тях да изчезва. През 1974 г. Стивън Хокинг изказва хипотезата, че тези обекти бавно освобождават енергия поради странни квантови ефекти в близост до техния хоризонт на събитията.
Това бавно изтичане на енергия днес се нарича „лъчение на Хокинг“, като съвременните изчисления показват, че за пълното „изпаряване“ на една черна дупка ще е необходим период, който е квадрилиони по квадрилиони пъти по-дълъг от сегашната възраст на Вселената.
Хокинг обаче теоретизира също, че черните дупки могат да съществуват и под формата на първични черни дупки (ПЧД), формирани не от смъртта на звезда, а от екстремните условия, съществували мигове след Големия взрив. Смята се, че Космосът би трябвало да е пълен с тях, но досега нито една не е открита. Може би това е така, защото теоретично те биха могли да бъдат малки колкото атом, а тяхната неуловимост ги е превърнала в потенциален кандидат за тъмна материя – невидимата субстанция, за която се смята, че съставлява около 85% от цялата маса в Космоса, пише Futurism.
Това ни връща към озадачаващото неутрино, което се сблъска със Земята през 2023 г. То освободи повече енергия, отколкото се смяташе за възможно да бъде излъчена от една-единствена частица. Едно от обясненията е, че това е било случайност или грешка, тъй като не е било засечено от други обсерватории. По-интересният отговор обаче е, че това е дело на първична черна дупка, притежаваща „тъмен заряд“ – хипотетичен близнак на конвенционалната електрическа сила, задвижван от „тъмен електрон“.
„Една ПЧД с тъмен заряд“, обяснява Там, „има уникални свойства и се държи по начини, които са различни от други, по-прости модели на ПЧД. Ние показахме, че това може да предостави обяснение за всички на пръв поглед противоречиви експериментални данни".
„Ако нашият хипотетичен тъмен заряд е реален“, казва в изявлението съавторът Хоаким Игуас Хуан, изследовател по физика в UMass Amherst, „тогава вярваме, че може да съществува значителна популация от ПЧД, което би било в съответствие с други астрофизични наблюдения и би обяснило цялата липсваща тъмна материя във Вселената"
)
)