Кюрдите остават най-големите печеливши от водената от САЩ инвазия в Ирак

"В Киркук американците назначиха губернатор от кюрдска националност, който да управлява провинцията. Важни ведомства и агенции за сигурност бяха предадени на кюрдски партии", каза Вендави.

"За мен това е знак, че не става въпрос за бедност", каза той. "По принцип става въпрос за по-младото поколение кюрди, които вече не виждат бъдеще за себе си в този регион", посочи още Уахаб.

"Не се знае дали ще платят този месец", казва тя.

"Традиционният кюрдски разказ е за жертвите и за оплакванията, казва Билал Уахаб, сътрудник в мозъчния тръст Институт Вашингтон. "Но в Ирак от 2003 г. насам "това не е кюрдски сюжет. Вече се говори за силата и овластяването", допълни той.

Али Бапир, ръководител на кюрдската ислямистка партия "Кюрдска група за справедливост", заяви, че двете управляващи партии "третират хората, които не принадлежат към тях, като граждани от трета и четвърта категория".

В интервюто, дадено в дома му в Масиф, който прилича на дворец, Забари добави: Смяната на режима в Багдад донесе много ползи на този регион.

В този бивш курортен град в планините над Ербил сега живее голяма част от ръководството на ДПК.

Видимият разкош е твърде далеч от положението преди 20 години. Тогава Ербил беше изостанала провинциална столица, в която нямаше дори летище.

Ербил бързо се превърна в град на петролния бум. Две години по-късно, през 2005 г., градът откри ново търговско летище, построено с турски средства, а няколко години след това и разширено международно летище.

Кюрдите, които не участват в политическата сфера, имат други, предимно икономически проблеми.

Много членове на политическия и бизнес елит живеят в крайградска затворена общност, наричана Американското село, където жилищата се продават за до 5 млн. долара, а пищните градини консумират повече от един милион литра вода на ден през лятото.

Наблизо група студенти заявиха, че се надяват да емигрират.

Но дори в кюрдския регион наследството от инвазията не е еднозначно. Двете основни кюрдски партии се борят за власт, а Ербил и Багдад са в противоречие по отношение на територията и разпределението на приходите от петрол.

Но тя изрежда и списък с оплаквания, сред които високата безработица, прекратяването на субсидиите за гориво за отопление от регионалното правителство и честите закъснения и намаления на заплатите на държавните служители като нея.

Някои кюрдски групи също загубиха позиции в обществената подредба след 2003 г., която затвърди властта на двете основни партии.

Според Уахаб тези, които са тръгнали, са били от средната класа, които са можели да си позволят самолетни билети и да платят на трафиканти на хора.

Със свалянето на Саддам Хюсеин от власт, извършено от САЩ, каза още той и добави: Постигнахме това. Станахме силна група в Багдад.

Това се случва въпреки факта, че за обикновените кюрди ползите от новия ред са ограничени от корупцията и борбата за власт между двете основни кюрдски партии и между Ербил и иракската столица Багдад.

Уахаб заяви, че икономическият успех на Ербил след 2003 г. е бил съпътстван и от широко разпространеното разхищение и покровителство в публичния сектор. "Корупцията в системата наистина подкопава потенциала", каза той.

"Бяхме изградили свои собствени институции, парламент, правителството", каза Хошияр Зебари, високопоставен служител на Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК), а преди - външен министър в първото иракско правителство след управлението на Саддам. "Освен това имахме своя собствена гражданска война. Но и нея преодоляхме", каза той, визирайки боевете между съперничещи си кюрдски фракции в средата на 90-те години на миналия век.

"Преди беше достатъчно да работиш усилено, за да успееш в живота", каза 22-годишна, която казва само първото си име - Гала. "Ако си се учил добре и си имал добри оценки, имаш добри възможности и добра работа. Но сега е много различно. Трябва да имаш връзки", добави тя.

Жилищни комплекси от къщи в американски стил, ресторанти за бързо хранене, офиси за недвижими имоти и полупостроени високи сгради се редуват край широки магистрали в Ербил, главният град на полуавтономния кюрдски регион в Северен Ирак, коментира АФП, цитирана от БТА.

Бапир има и други причини да негодува срещу американското нахлуване. Въпреки че се е борил срещу управлението на партията БААС на Саддам, пристигналите през 2003 г. американски сили обвиняват него и партията му във връзки с екстремистки групировки. Скоро след инвазията САЩ бомбардират комплекса на партията му, след което арестуват Бапир и го вкарват в затвора за две години.

В Киркук, богат на петрол град, населен със смесено население от кюрди, туркмени и араби сунити, където Багдад и Ербил се борят за контрол, Кахтан Вендави, местен ръководител на партията "Иракски туркменски фронт", се оплаква, че след инвазията през 2003 г. подкрепата на американските сили много отчетливо е била за кюрдските партии.

Излязла на пикник с майка си, сестра си и няколко приятели в обширния парк "Сами Абдул Рахман", построен на мястото на някогашна военна база от времето на Саддам, 40-годишната Тара Чалаби признава, че "ситуацията със сигурността и безопасността тук е отлична".

Иракският президент Абдул Латиф Рашид от съперничещия Патриотичен съюз на Кюрдистан (ПСК) също даде блестяща оценка на събитията след 2003 г. Той заяви, че кюрдите са се стремили към демократичен Ирак и в същото време към някакъв вид самоопределение на кюрдския народ.

Конституцията, приета след инвазията, утвърди полунезависимия статут на кюрдския регион, а неофициалното споразумение за разпределение на властта предвижда президентът на Ирак винаги да е кюрд, министър-председателят - шиит, а председателят на парламента - сунит.

Междувременно арабите в кюрдския регион, както и малцинствата, включително туркмените и язидите, се чувстват отхвърлени от новия ред. Това важи и за кюрдите, които не са свързани с нито една от двете основни партии, които контролират допускането до възможностите в кюрдския регион.

През 2021 г. стотици иракски кюрди се втурнаха към Беларус с надеждата да преминат в Полша или други съседни държави от ЕС. По това време Беларус охотно раздаваше туристически визи в очевиден опит да окаже натиск върху Европейския съюз, като създаде вълна от мигранти.

С разпадането на Османската империя след Първата световна война на кюрдите е обещана независима родина в Севърския договор от 1920 г. Но договорът така и не е ратифициран и Кюрдистан е разпокъсан. Оттогава в Иран, Ирак и Турция има кюрдски бунтове, а в Сирия кюрдите се сблъскват с подкрепяни от Турция сили.

След инвазията голяма част от Ирак потъва в хаос, окупационните американски сили се борят с въстание, а множество политически и религиозни общности се съревновават да запълнят вакуума във властта, появил се в Багдад. Но кюрдите, смятани за верни съюзници на американците, укрепиха политическите си позиции и се насочиха към чуждестранни инвестиции.

Това бързо се променя след водената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г., която сваля Саддам Хюсеин. Анализаторите твърдят, че иракските кюрди - и особено кюрдската политическа класа - са били най-облагодетелствани в един конфликт, в който победителите не са много.

Тъй като през последните години икономическият подем е в застой както поради вътрешни проблеми, така и поради световните икономически тенденции, все повече кюрдски младежи напускат страната в търсене на по-добри възможности. По данни на Международната организация на труда през 2021 г. в провинция Ербил 19,2 % от мъжете и 38 % от жените на възраст 15-24 години са били безработни и не са посещавали учебни занятия.