Zомбитата екзекутираха пленник, а тукашните им „защитници“ са готови с опорките. Какво да правим? Как да живеем с тези?

…

Много по-лесно е един лъжец да излъже хората, отколкото след това някой да ги убеди, че са били излъгани. Кой го беше казал? Марк Твен?

Но има и обикновени скотове, които ВЯРВАТ, че любимите ми иZверги убиват пленници, жени и деца и се радва именно на нова. Третите пък са онези страхливци – в парламента и президентството, които изпълняват поръчки.

Та, как ще живеем ние тук, с тези?

Жалка история.

Как да живеем и с готованците и мързелите, с паразитите?

Но какво да правим междувременно ние тук? Как да живеем с тези?

Те искат да вярват, че русия е най-велика и винаги права и че всичко руско е най-велико и винаги правилно. Така са учени още от малки, целият им свят се гради на лъжи и ги е страх да не се срути.

Какво им остана? Да дъвчат собствената си жлъчка и да се окопават още повече в лъжите си, съскайки, с пяна на уста, да плюят лъжите си, мъчейки се не нас, а себе си да убедят, че не са глупаци и безсърдечни. А какво постигат? Изглеждат още по-големи глупаци и още по-безсърдечни.

На трети март в центъра на София се вяха руски знамена. В разгара на войната, която фашиZZтите водят в сърцето на Европа, тук – в столица на ЕС, в държава от НАТО – се веят знамената на агресора. От общината не можели, видите ли, да кажат кой точно е организатор, имали само подозрения, ама не са много сигурни. На позорното шествие са засечени и общински съветници и кандидат депутати на БСП (каква изненада!). Руското знаме се вя пред българския парламент. При това съвсем не за първи път.

Онези, които виждат екзекуцията и започват да ровят в „техните си“ сайтове и Телеграм канали, за да видят най-новата опорка. На тях им трябва; трябва им много тая опорка, за да си я повтарят като мантра, защото иначе какво им остава?—да си признаят сами пред себе си, че са много, много, много заблудени и излъгани?

Zомбитата екзекутираха пленен украински войник, защото отказа да издекламира лъжите, които му приготвили за пред камера, а вместо това каза: „Слава на Украйна!“ И го разстреляха. Няма конвенции, няма морал, няма човешко нищо в онези… не знам как да ги нарека; „зверове“ не са, зверовете са по-човечни от тях, зверовете не убиват за забавление и не злобни.

Да, много по-лесно е да излъжеш тълпата, отколкото след това някой да я убеди, че е била излъгана. Защо? Защото, докато не приемат, че са излъгани, не се чувстват глупаци. Хващат се, като удавник за сламка, за всякакви (днес ги наричаме) опорки, за да оправдаят вярата си и позицията си. Повтарят страшни и глупави лъжи и изглеждат жалки и абсурдни, но не се отказват, само и само да не повярват, че това, което знаят, не е истина. Сякаш светът им ще се разпадне, ако си признаят, че не са прави. Това е последното, което им е останало. Това са същите хора, които имат нужда да вярват, че има световен заговор срещу тях самите и затова не са успешни в живота.

Зърнарите (това е термин, който беше най-популярен преди години сред криминалните журналисти; сега се използва по-свободно, без негативните нюанси… горе-долу) се оплакват, че партньорите им вече не искали да купуват от тях, а се ориентирали към украинското жито. И плашат с протест.

И понеже не са конкурентоспособни с тези си „изисквания“ (да не ги наричаме „ултиматуми“), купувачите се ориентират към украинското жито. Защото пазарът е свободен и спекулата минава само пред нас – обикновените потребители, безгласните.

Какво ще правим с онези, за които написах горе първите няколко изречения? Онези, на които остана само да дъвчат собствената си жлъчка и да се окопават още повече в лъжите си, съскайки, с пяна на уста, да плюят лъжите си, мъчейки се не нас, а себе си да убедят, че не са глупаци и безсърдечни. А какво постигат? Изглеждат още по-големи глупаци и още по-безсърдечни.

Междувременно в Букурещ, сгради в центъра на румънската столица бяха огрени в бяло, зелено, червено; статуята на Христос над Рио бе в цветовете на трибагреника ни, мемориалният мост на Фредрик Дъглас във Вашингтон бе огрят в цветовете на българското знаме. Българите в България, в центъра на столицата ни обаче решиха да веят руското знаме. И хич не си правете илюзията, че е от благодарност за „освобождението“, най-обикновена пропаганда за подкрепа към ДНЕШНА русия е, а не на царска русия, която уж ни била освободила. А и това „освобождение“ е доста съмнително, защото те са си търсели повод да завладеят територия, България дори не е спомената в Санстефанския мирен договор, а след Съединението същата русия се е обърнала срещу нас и е насъсквала султана да влезе с войски в България. А и сме им благодарили достатъчно – с пари и злато, айде няма нужда повече. Но все пак да повторим: хич не си правете илюзията, че е от благодарност за „освобождението“, най-обикновена пропаганда за подкрепа към ДНЕШНА русия е.

Но тук… тук какво се случва? Вижте, Украйна ще даде много жертви, но Украйна ще се оправи. На крайна ще подаде ръка целият свят. Ние в България какво ще правим? С всички тези страхливци в политиката, с толкова алчни продажници, готови да дадат всичко на господаря си в кремъл. Тук какво ще правим?

Правете сметка… Украйна е във война. Реколтата я събираха под бомбите, корабите им бяха блокирани. И въпреки всичко житото им излиза по-евтино от на нашите зърнари, които ползват държавна помощ след държавна помощ. Е, не става: и държавни помощи, и висо-о-о-оки цени, и гарантиран монопол пък отгоре на всичко. И душата в рая, и онова – до края, не става вече! А и на Европейската прокуратура ѝ писна и всички очакваме след строителите да дойде ред и на „земеделците“.