12 спасители и 5 кучета от ПСС търсят затрупани в Турция

Дванайсет спасители и 5 кучета от Планинска спасителна служба бяха сред първите, заминали за пострадалите от земетресението райони в Турция.

Белгийската овчарка Хера е единственото женско куче Малиноа в ГСК и е гордостта на своя водач Благой Максимов от отряда в Разлог.

Дали водач ще се държи строго с кучето, или по-меко, зависи от темперамента на животното. Повечето спасителни кучета в Банско са “по-твърди”, затова и командите, които им се подават са с по-строга интонация.

Кучетата спасители работят обикновено до 10-годишна възраст. След това се “пенсионират”, защото заради тежката работа и натоварения живот се изхабяват. Често се развиват ставни заболявания.

Не за първи път български планински спасители се отзовават на помощ на пострадали при земетресения, като последната им мисия бе отново в Турция през 1999 г.

Немската овчарка Норд е неразделен спътник на своя водач 35-годишния Атанас Уков, който вече има близо 15 г. опит в най-тежките акции в Пирин и е сред най-опитните. Наско Уков и Норд са минали и редица обучения и за въздушно спасяване с хеликоптер.

Нико е първото куче от породата белгийска овчарка (Малиноа) в Групата за спасяване с кучета (ГСК) на ПСС, а негов водач е Любчо Джолев, по професия пожарникар, но и доброволец в отряда на ПСС в Разлог.

От малки кучетата се учат да висят с въже с лебедка и да правят десант от 40 м височина, защото невинаги хеликоптерите има къде да кацнат. Водачът от Банско Атанас Уков бе на обучение в Татрите, Словакия и в Италия за въздушно спасяване.

Планинският спасител и водач от Троян Минко Банчев е със своя черен лабрадор Берго. Планинските спасители от Самоков са изпратили на мисията в Турция Георги Балабанов със своя Макс.

Планинският спасител, който иска да вземе куче, минава едногодишен проучвателен период. През това време той е на три курса, в които се запознава със спецификата на отглеждането и преценява дали ще може да се справи.

Сега четириногите герои в мисията са Норд, Нико, Хера, Берго и Макс. Всички са с най-висок оперативен клас С и на възраст над 3 г.

За обучението се използва специална методика - до третата година кучето трябва вече да е стигнало най-високия оперативен клас за намиране на затрупани от лавини, изгубени в планината или пък при разрушения от природни бедствия. Преминава по три курса годишно, като реално водачът работи с него денонощно, защото кучето живее в дома му.

За спасително куче човек се грижи като за бебе от семейството, казват водачи на кучета. Трябва да се научиш да го разбираш, защото не може да говори, а в същото време трябва и то да те разбира и да изпълнява командите. Важно е кучето, което ще става спасител, да започне да се възпитава още от 45-дневна възраст и поколения от рода му да са били спасители, т. е. да има работна линия. Голямо значение има създаването на връзката му с водача.

Намирането на човек под лавина или под отломки от сгради пък става най-вече по миризмата. В зависимост от това на каква дълбочина е затрупаният, както има над него - сняг, строителни материали или др., добре обучено куче може да открие човек и до 7-8 метра надълбоко.

Потиска се и ловният инстинкт, за да може, когато е в планината и види животно, да не хуква след него, а да търси човека. До 1-годишна възраст трябва да се научи да преодолява всички фобии и стресови ситуации - да се вози на шейна и на лифт, да прави десант от хеликоптер, да обикаля без страх мазета и тераси.

То не е вещ, която стои в гардероба и се изважда при нужда, а след ползване се прибира обратно, казват водачите. Необходими са непрекъснати занимания, а след достигане до определен клас обученията не спират. Планинската спасителна служба редовно събира спасителните кучета на зимни и летни опреснителни курсове. Част от възпитанието са поощрението и наградата за добре изпълнена команда, което обикновено лакомство, което се дава за добро поведение. Дългогодишната практика показва, че животните най-много се радват на сушен черен дроб на парченца, които получават като възнаграждение.