„Делфийски оракули”, „мисирки”, „тулупи”, подсъдими...това ли е „материалът” за пресконференциите днес!?

Големият журналист, публицист, преводач Дмитрий Иванов-Джимо неотдавна написа: „Толкова млада, а вече глупава”.

Сещам се за думите му след всяка пресконференция напоследък.

Това, което виждам обаче напоследък като изяви в публичното пространство, не ме прави оптимист.

Комай журналистите взеха да прихващат най-лошото от поведението на политиците, които отразяват, а това си е повод за притеснение. Вижте ги днес онези в парламента как се омаскариха за пореден път. Но това не е новина, нали!? Много лош тон към гражданите задават чрез своето поведение както политиците, така и някои представители на медии.

Вчера друг такъв предизвика Слави Трифонов да го нарече „Делфийски оракул”, а онзи се ошмули и не отговори на въпроса дали знае кой е Делфийският оракул. Надали е знаел.Но освен оракули на въпросната среща се орезилиха с нелепи въпроси и поведение още много представители на медии, очевидно недобронамерени. Това тяхно поведение доведе до обратен ефект у зрителя. Защото

Зрителите гледат, слушат, четат и ...губят доверие. Натъжава ме всичко това, защото преди много години с любов си избрах тази професия и дълги години я упражнявам с вярата, че може да не сме ангели, но трябва да помагаме на хората и да помним Алековия завет:

Напоследък все по-често вече ми се случва да се срамувам от изявите на репортери, които задават тъпи и неуместни въпроси на пресконференциите, не се изслушват и повтарят папагалски един и същи въпрос до откат. Бутат се нахално и смятат, че колкото повече наглеят, задават агресивно въпросите си и с прокурорски тон и уклон, толкова са по-интересни. Не, бе, съсипахте имиджа на професията ни с такова гаменско и невъзпитано поведение. Преди време дори един прасна Симеон Сакскобургготски с микрофона по главата, бутайки се пръв да си зададе безценния въпрос, за който не му дадоха „Пулицър” за негова изненада.

Преди време кудкудякащи една през друга девойки покрай бившия премиер Бойко Борисов успяха да го изнервят до такава степен, че ги нарече „мисирки” заради издаваните от тях звуци. Пак той определи като „тулупи” онези копи-пейстъри, които нито имат свои мисли, нито могат да ги изразят в изречения...

Тъжни размисли ме налегнаха още от вчерашната пресконференция на Слави Трифонов и съратниците му. За пореден път се потресох от нивото на някои репортери, което мина на кота под нулата, за съжаление. Понякога наистина се изумявам, че подобни държачи на микрофони са завършили журналистика, че и са ги назначили и им плащат да я упражняват.

само защото по силата на професионалната ми заетост вече над три десетилетия упражнявам тази професия, която някога беше уважавана, почитана и се ползваше с доверие от хората. За нея трябва да се говори откровено, без шикалкавене и нагаждачество, още по-малко поради криворазбрани „етични норми”. Защото, колко е етично да да си затваряш очите и да търпиш некадърника и нагаждача само защото сте от една гилдия?! Ми според мен хич не е.