"Глобалната икономика, променяйки се толкова бързо и имайки изискания към такъв тип специалисти и ние не можейки да компенсираме тези изисквания, продължаваме да сме на опашката по отношение на един тип индустрии, които в Западна Европа и САЩ се развиват много по-бързо".
"Това е възможност, с която ние до голяма степен се забавихме по отношение на възползването от нея. Все още имаме шанс да успеем да привлечем част от тези хора".
Ако искаме да се дефинираме като иновативна икономика, трябва да има създадено доверие от държавата и институциите по отношение на такива процеси, коментира Илия Кръстев и добави:
В контекста на войната в Украйна това е възможност, смята Илия Кръстев и добави мнението си:
Кръстев е категоричен, че това със сигурност няма да залее нашия пазар с хора от трети страни. По думите му всички държави се конкурират за тези хора.
Кръстев коментира и приетите промени от депутатите в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, с които се улеснява издаването на Синя карта за ЕС за наемане на чуждестранни кадри за работа у нас.
Той очаква най-много специалисти да дойдат от страните от Балканския полуостров, Русия и бившите съветски републики.
"Машините за гласуване, електронизацията в държава - това е важен въпрос и начинът, по който се подхожда към него също е доста критичен по отношение на това как обществото възприема тези процеси и по какъв начин държавата я виждат чуждестранните инвеститори".
"Ние по принцип приветстваме усилията на институциите да провеждат разследвания, когато имат съмнения за нарушения на закона, но в тези случаи обаче без да се създават различни внушения. В случая това се прехвърли под някаква форма върху целия сектор. Медийно доста подробно беше отразено, от негативна гледна точка, как хора от сектора участват активно в процеси в обществото, което е съвсем нормална част от всяка една демокрация. Това е начинът, по който се случват нещата в една демокрация. Тези хора трябва да се поощряват, а не да бъдат публично опозорявани", коментира той в интервю за предаването "Преди всички".
Случаят NEXO има репутационни ефекти както в държавата, така и извън нея и те не са само по отношение на хората, желаещи да работят у нас, но и по отношение на чуждестранните инвеститори и начина, по който гледат на нашия пазар. Това заяви пред БНР Илия Кръстев - председател на Управителния съвет на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии. Според него това е поправимо, въпросът е как се действа в такава ситуация.
В момента като икономика имаме между 10-20 хил. души недостиг на хора с квалификация годишно, подчерта Илия Кръстев. По думите му това не можем да го компенсираме като икономика. Този тип регламент не е валиден само за IT-сферата, а и за всички други сфери, подчерта той:
Кръстев бе категоричен, че не са проверявали служителите си дали са дарявали на партии. По думите му не е работа на компаниите да контролират процеса по даренията. Той обаче изтъкна, че хора от сектора са дарявали големи суми за различни неща - в образование, подкрепа за украинските бежанци и други. Това не е нещо, с което тези хора трябва да се срамуват, подчерта той.
Според него досега това не се е случило от една страна заради политическата нестабилност и по-трудното движение на такъв тип въпроси. Освен това той определи темата като популистка - такава, която се изпозлва като дъвка за това "как пазарът ни щял да бъде залят с хора от трети страни".
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)