Щом няма пари за хляб, яжте хлебарки!

Решението на проблема е в полагане на усилия за предварително и планомерно обиране на ценовия луфт преди включване към еврозоната, така, както е ставало с другите страни-членки, сравними с България”.

Това искат да ни кажат комай някакви извратени мислители, които впрочем ни накиснаха във всякакви възможни кризи през последните години. За компенсация ето какво измислиха: „ЕС разрешава използването на насекоми в храните”.

Държавната регулация не е срамна дума, както се опитват да ни убеждават всякакви доморасли пишман демократи. То пазар, пазар, ама такова разпищолване, лакомия и арогантност, каквито са тук, никъде другаде няма.

Защо властта у не желае да реши този проблем, е въпрос, на който аз не намирам разумен отговор. Отдавна се знае, че контролните институции у нас само така се именуват и ядат грешни пари, защото нищо не вършат, но го правят от сърце.

Очаквам всеки момент депутатите ни преди да се разпуснат да гласуват, за да ни уредят първи в „привилегията” да нагъваме хлебарки и всякакви подобни гадости.

Предстои още по-голямо поскъпване, ни „успокояват” експертите. Ето какво предупреди известният проф. Гарабед Минасян в мрежата:

„При включване на България в еврозоната в относително кратки срокове, по силата на скачените съдове, ценовото равнище у нас ще трябва да се повиши от 55% през 2021 г. до около 70% от това в ЕС27. В първите пет-шест години от включването ни към еврозоната през 2024 г. средногодишната инфлация у нас ще превишава средногодишната инфлация в ЕС27 с около 4-5 процентни пункта!

Подобен ускорен ценови прираст за продължително време ще бъде сериозно изпитание за българското население и за българската икономика. Страната вече се сблъсква с неконтролируеми изяви и изблици на социално напрежение и недоволства, които става все по-трудно да бъдат овладявани. Представителите на местния бизнес, които са прекомерно ентусиазирани от евентуалното включване на страната в еврозоната, не преценяват адекватно собствените си производствени трудности, които ще съпровождат продължителния прираст на цените, вкл. и чувствителната загуба на конкурентноспособност, към която производителите ще трябва да се адаптират, най-вероятно - болезнено.

Ами защото и без очила виждам, че оскъпяването на храните с над 52% у нас е предимно плод на зверската спекула на прекупвачи и търговци. Поскъпването на горивата и енергоносителите са само малка част от проблема, дори бих я определила като поносима и от нас, бедняците в ЕС.

Защото повечето овластени от народа доказано обичат да бягат пред вятъра, за да угодничат и да се харесат на този или онзи навън. Жалко е, но не получават взаимност за своето сляпо раболепие– ей на шамаросват ни за Шенген, отвсякъде и за всичко, дори в Македония се гаврят с нас, дотам се докарахме.

Стара Европа се тресе от всевъзможни протести по повод на масовото поскъпване на храни, горива, услуги и какво ли не още. В повечето от развитите държави обаче заплатите на хората са по-високи от нашите, но за сметка на това пък ние тук плащаме по-скъпо от тях за всички продукти от т.нар. „малка потребителска кошница” и не само. Това няма нищо общо със здравия управленски разсъдък, но е факт.