Чиновнически пир с бонуси по време на чума

„От януари до август на 433-ма служители са изплатени близо 2 млн. лева бонуси, сочи отговорът на премиера.

Това е периодът, в който управлява правителството на Кирил Петков. От август до края на миналата година са дадени още 1,144 млн. лева на 405 служители, когато на власт вече е служебният кабинет, начело с Гълъб Донев.”

Ако това ви прилича на пир по време на чума, прави сте. Ако не искате да търпите повече безчинствата им – пак сте прави.

Напоследък често се сещам за разказа на един приятел – адвокат, чийто подзащитен, съден за убийство, като си чул доживотната присъда в съдебната зала се провикнал: „Бате, спря ми пряката реч!”.

Следват пояснения, но не за успокоение на данъкоплатците, че, забележете, с бонуси са се облажили съветници в политическите кабинети на властта!

Та и на мен така ми спира при всяка поредна демонстрация на безмерна наглост и нахалство.

Над 3 млн.лева бонуси са си раздали чиновниците от Министерския съвет м.г., по думите на служебния премиер Гълъб Донев. Това в допълнение на повишените им заплати до 3 200 лева през септември пак лани. И всичко това на фона на установени 70 на сто наши граждани, които едва връзват двата края да си плащат месечните разходи.

А сравнението на облагодетелстването на чиновници от управлението с тежкия живот на повечето българи, които трудно понасят ценовия хаос, се налага от само себе си. Нима е нормално в европейска България, в която гражданите са с най-ниски заплати в сравнение с останалите страни-членки, да плащаме най-скъпо за храната си! И стига вече с оправданията за енергоносителите, защото не са напълно верни. Просто

Ние, които издържаме с нашите пари подобни хранилки, приемаме всичко това с пълно равнодушие, отчаяние и безсилие. Затова образно казано, вече ни се качиха на главите и удобно се разположиха там. За да безобразничат и пируват с бонусите, които ние сами им осигуряваме.

Търговците безобразничат и правят каквото им скимне, необезпокоявани от никакви проверки и санкции. А потребителите вече раждат вицове като по времето на соца, например, че 1 яйце е на цената на Фаберже, или че яйцата вече трябва да ги превозват с колите за инкасо и т.н.и т.н.