Обзор 2022 (Част I): Когато Путин стана новият COVID…

И така се роди теорията, че понеже земята е кръгла, копаенето на дъното е всъщност по-бавен начин да стигнеш висоти… ама през обратната страна за земното кълбо.

Дойде средата на месеца и на всички започна да им става ясно, че COVIDът лошо е ударил Владимир Путин. Предупрежденията от САЩ не закъсняха, но на мнозина им се сториха смешни.

Интересен се оказа фактът, че същите тролове в интернет, които работеха в полза на COVID, започнаха да работят в полза на Путин.

Маските бяха зло, бяха, „за да мълчите“, а ваксините пак и пак бяха „експериментална течност“ (с която някои от техните депутати после се оказаха ваксинирани, но това е друга тема…)

Още на 24 февруари, с началото на инвазията, в България се показаха всички зависимости и думата „война“ им се стори неподходяща за „специалната операция“ по избиване на жени и деца.

Преди казваха, че COVID няма, после започнаха да казват, че война няма. После казваха, че войната е справедлива, но все пак я няма… И набраха последователи, да се чуди човек на мозъчната каша на публиката…

________________________

Междувременно Путин започваше подготовката си за нахлуването в Украйна.

Междувременно от Кремъл казваха, че само луди и неморални хора могат да казват, че Москва планира да нападне Украйна.

О-о-о, за малко да забравим: март месец роди ново дъно за копаене (или висина – зависи от коя страна на земното кълбо ще гледате), а именно: забраната на руската пропаганда е „ограничаване на свободата на словото“.

Оказа се, че не ние сме „неморални“, защото сме предвидили нападението, а…

Едни бяха силно обезпокоени, други предложиха 17 март да е новият национален празник на България. Това беше датата на ареста.

На връх 1 февруари – Ден за почит към жертвите на комунизма – руската посланичка ни каза, че България не е мишена засега, но това може да се промени… Демек: можем да станем мишена, ако не внимаваме в картинката.

Нямаше как да не си припомним думите на Борис Немцов, убит от „неизвестен извършител“ с четири изстрела в центъра на Москва… пред Кремъл на 27 февруари 2015 г.:

Случилото се през последните две години се показа като едно умалено (само че) огледално копие на събития отпреди столетие. Краят на Първата световна война се слива с началото на Испанския грип, който продължава две години.

Това беше част от подготовката за войната в Украйна и България трябваше да бъде сплашена още преди това. Не че не сработи, де… и до днес на някои им е мокро на стола.

Антиваксърите се вдъхновиха (не от друго, ами) от шофьорите на камиони в Канада и съзряха шанс за „свобода“ от – както я наричаха – пЛандемията.

Вежди не за последен път направи подобен коментар в източна посока, но дотогава имаше все още доста време…

Започна Олимпиадата и войната беше отложена за малко. Според някои анализатори, китайците са принудили (или помолили, както предпочитате) Путин да не напада преди края на игрите. И той ги послуша.

Започна с големи надежди. Две години пандемия ни се струваха тежест… Колко наивни…

И огледално и наопаки в последователността:

Както и да е. Преди това обаче януари ни поднесе:

Както и: „Защо за украинците има 40 лв. помощи, а за нас няма?“

Март месец дойде с две нови опорки: „България се управлява от американското посолство!“, каза човекът, който най-после си призна за срещата с руската посланичка на 1 март.

Мислехме, че нещата вече трябва да започнат да се оправят. И те започваха. Но февруари бе близо…

На 10 март беше годишнината от спасяването на българските евреи от Холокоста. И тогава „опоркаджиите“ не спряха да припяват за ония 40 лв.

Най-странното е, че лъжата им се получи, хората масово взеха да я повтарят като мантра и нивото на стреса се вдигна в и без това доста стресираното ни общество.

Не им се получи.

Но да оставим философите настрани – да си философстват – и да хвърлим едно око на случилото се през тази трета година на пандемията и първа на войната.

Със Световното по футбол в края на годината и Олимпиадата – в нейното начало, бяха отбелязани две много спорни домакинства – Китай и Катар. И двете СИЛНО критикувани за неспазване на човешките права.

го разходиха до полицията. По същото време се появиха кадри на арестант със замаскирано лице и ръце в джобовете… много стресиран.

„Без Путин всичко ще е по-хубаво. Ще харчим пари не за война със съседите, а за болници и училища; няма да се борим с Америка, а с бедността; ще търгуваме не със суровини, а с технологии; няма да мислим как да се харесаме на китайците, но и за нашата роля в европейската цивилизация.
И ще се заемем с промяна в собствената си страна, а не със завоюване на чужди земи.
Омръзна ни тази параноя и омраза към целия свят.
Няма Путин – има Русия, има Путин – няма Русия“.

Януари война все още нямаше, кабинетът на „Промяната“ изглеждаше стабилен и на някои стари кадри все още не им беше забавно – смятаха, че ще се наложи да се наместят в новата посока, западните партньори бяха оптимисти и се наложи ДПС да подкрепи падането на ин хаус процедурите.

Две важни (направени още тогава) заключения: „Най-важното, което видяхме от протеста е, че антиваксърите се събират в няколко автобуса“ и „Гледам протестите и си мисля: … първи братовчеди не трябва да се женят и да правят деца…“

Джокович стана лице на антиваксърите, защото отказа да се ваксинира и гледа Австралия оупън по телевизията. Немалка част от българите забравиха как баща му (две години по-рано) обвиняваше Григор Димитров за разпространение на COVID, и се юрнаха да го защитават – къде, защото е балканец, къде, защото е антиваксър. Дойде им добре да си имат шампион в лагера.

За да засили драматизма в постановката, Путин започна да „изтегля войски“ – от онези, които беше струпал по границата, които уж бяха там за учение… И като се замисли човек, че и до днес има хора, които се връзват на тази версия…

Интересното е, че… не знам как да го кажа… клавиатурните тролове, занимаващи се със защитата на COVID и Путин, съзряха още една мозъчна дъвка за разтягане. „Шамарът на Уил Смит по време на Оскарите бил таен код, с който да се даде сигнал на оперативни работници, с който да започнат План Б“.

Мангъров все още беше медийна звезда. Малко неприятно се получи, когато се оказа, че депутатите от любимата партия на антиваксърите са… ваксинирани. Но няма страшно – малко по-късно прокуратурата подхвана журналистката, която направи разкритието.

Някои анализатори съзряха „тренировка“ на партията на възраждащите се – да видят дали им се получават протестите; и не останаха разочаровани. Получиха им се. Някои анализатори също така предупредиха, че тази „тренировка“ ще доведе по-късно и до анти-НАТО и анти-ЕС протести, но оптимизмът, изглежда, надделя и предупрежденията бяха игнорирани. Оценяваме иронията…

Въпреки, че още месец по-рано любимият им Кремъл въведе задължителната ваксинация, антиваксърите излязоха на протест пред Народното събрание и обявиха, за пореден път, Сорос и Бил Гейтс за врагове на тутраканската селищна система, сатанисти, рептили, масови убийци и още няколко неща.

Уил Смит не си сдържа нервите и удари шамар на Крис Рок по време на Оскарите. Причината беше, че Рок направи шеговит коментар за плешивината на съпругата на Смит, която първо му се хареса и се засмя. После обаче погледна съпругата си и видя как тя върти недоволно очи. Което рязко смени изражението му и последва каквото последва.

Две предвидими (според мнозина) и избежни (пак според тях) събития, които обаче удариха планетата ни със страшна сила – COVID и войната в Украйна. Според някои философи обаче нищо не е избежно и всичко е неизбежно; ако е било избежно, сме щели да го избегнем, щом се е случило, значи е било неизбежно.

Март месец се заговори за даването на оръжие на Украйна. Разбира се, съвсем по нашенски, проблемът беше решен чак декември и то половинчато. Но това е съвсем друга история… Важното е, че „сценаристите“ не стояха със скръстени ръце и именно март месец родиха идеята, че даването на оръжие е равно на намесване във войната. Тогава четирихилядниците (а този термин още не съществуваше март месец) се напънаха и надскочиха себе си: заговориха, че скоро ще ни мобилизират и изпращат да се бием срещу руснаците.

Протести на антиваксърите. Още навръх Нова година фен на възраждащата се партия се озова в центъра на София с граната. После се хвалеше с това, а още по-после зовеше и за насилие, нищо, че наскоро беше задържан. Заяви, че е от „Армията на Христос“ и се почувства някак важен. Между другото, някой помни ли какво стана с тоя човек…? Помним, че от партията се разграничиха от него…

Което доведе до логичното заключение: „Разбирате ли… те завиждат на хора, които бягат от война, домовете им са разрушени, а близките им вероятно избити. А днес е годишнина от спасяването на българските евреи от Холокоста. Какъв контраст между поколенията. Какво ли се е случило с българите между четирийсетте години на ХХ век и днес? А, да – случи им се Кремъл“.

От стрес, съпартийците така се разтресоха, че объркаха линиите и за кратко скъсаха евроатлантическата си посока и отдолу се показа малко червено… „От партията призоваха България да се „пази“ от войната в Украйна“ се появи като интро към новина на bTV. А вътре пишеше: „„Той [Вежди Рашидов] видя и геополитически контекст: „Ако станем участници във война, това е национално предателство и престъпление – пазете България от война!““

Сто години по-късно се случи новата война в Европа да съвпадне с края на COVID пандемията, която продължи две години. Да видим колко време ще продължи новата война и, ако наистина събитията са огледални – дали „огледалният образ“ на Първата световна война ще бъде Последната световна война… човек винаги трябва да мечтае!