Шефът на FIFA сериозно заговори за домакинство на Северна Корея… Да се готвят и талибаните в Афганистан! Unite the world!

Да се готвят и талибаните в Афганистан! Unite the world!
_____________________________

В интервюто за The Athletic Инфантилът вика, че… Инфантино, исках да кажа. Та Инфантино казал: „FIFA е глобална организация. Ние сме футболни хора, не политици; и искаме да сближаваме хората“.

Да дадем на диктатора платформа да лъсне имидж и възможност да убие няколко хиляди работници и/или критици.

И след малко пак същите хора, но с други дрехи, пак минали пред тях, все едно отиват нанякъде по работа. И така – няколко пъти.

После: да обявим в „политизиране“ всеки, който каже, че сме корумпирани. А като се пенсионираме, може и да кажем, че „това май е било грешка“, по примера на Сеп Блатер.

Първо: да вземем едни пари.

Ама за благото на света, не за друго. Казва, за да Unite the world! Мхм.

И се хвали с това!

Нека да преведем какво означава това Unite the world на езика на FIFA.

Но Инфантино е толкова умен, брилянтен, гениален и въобще, ама въобще не е алчен двуличник, че е измислил как да „обединява народите“, правейки най-голямата реклама на диктаторите.

Означава

Та, Джани-то вика, че организацията му целяла да помогне да се обедини светът. Unite the world. А де… можеш ли да кажеш нещо срещу това? Как да кажеш?

Така, след като отметнахме това, да продължим.

P.S. дори няма да коментирам какви са шансовете на Северна Корея да бъде някога футболна държава (не „футболна сила“, държава… просто футболна държава). Какви са шансовете им да имат нещо нормално, камо ли футбол; и кой ли би могъл да го играе. Или ще използват новопостроените стадиони за публични екзекуции след някой друг месец. FIFA ще се погрижат да си имат стадиони за екзекуции.

Интересно е как инфантилите често се опитват да ни обяснят, че „диктаторите“ и „хората“ са някак си едно и също. „Искаме да сближаваме хората“. Хората, дето живуркат имитация на живот в Северна Корея и ги екзекутират за гледане на южнокорейски сериали или слушане на южнокорейска музика (линка – малко по-долу), точно те изключително много ще бъдат „сближени“ със света. Направо ще им разрешат. Ама веднага. Страшна полза ще имат, докато ги държат натикани по градовете и селата под дулото на автомата (да не мърдат), недопускани в селищата около стадионите, а самите селища натъпкани с актьори и агенти на тайната полиция, които се преструват на „свободни“ севернокорейци за пред камерите на световните медии.

Но за да е доволен, трябва да бъде заснет как държи реч за мира по света на фона на партийни плакати, изпъстрени с политически лозунги; например: „Партията гарантира мира“, „Партията за един мирен свят“, „С партията към прогрес“. И, като каже някой, че не му харесват плакатите, убийствата и пропагандата, да го обвинят, че „политизира“ спорта и че е „некъв мухльо“, дето все недоволства за нещо.

Под лозунга Unite the world можеш да правиш каквото там си искаш, защото, ако някой ти каже нещо „на въпреки“, ще го обвиниш, че е срещу Unite the world, съответно – мрази хората и мира! А, ако някой каже, че „има доказателства“ за убийства и репресии, диктаторът трябва само да каже: „не е верно“ и всичко е точно. И ако не си съгласен, че не е достатъчно просто да каже, че „не е верно!“, значи политизираш спорта, а това е грозно. То за това му трябва тая трибунка, за да казва такива неща и повече хора да го чуват и виждат. А особено важно е да демонстрираш заглушаване на критиците. Носи бонус точки.

Преди да започнем, искам да отметна нещо. Искам да кажа, че шефът на FIFA Джани Инфантино не е – повтарям: НЕ Е – малоумен, алчен, тъп, абсолютен глупак, който е готов да продаде и майка си за пари. Също така не е – подчертавам: НЕ Е – грозен като дете на първи братовчеди и не прилича на несполучлив лабораторен експеримент, чиято външност прекрасно описва „вътрешността“ му. Не е.

Също така означава: да му дадем на диктатора шанс да развее всичката си лудост и (по-важното!) пропаганда и, разбира се, докато вре политиката си под носа на света, да обвини всеки критик в „политизиране“ на спорта, очаквайки реакция от света: „Е-е-е-е, не ви е срам, оставете човека на мира, спортът не е политика“. Върши страхотна работа – залепва такава усмивка на лицето на всеки диктатор, че после с кози крак не можеш да му я свалиш от физиономията. А най-готиното за него е, че не дава и стотинка лични пари – всичко, което плаща на FIFA и FIFенците, вади от джоба на хора, които са свикнали да си траят. Това е бездънен джоб. О, луксове, о, пиршества!

Ние се майтапехме за Северна Корея – че, след Катарското никак „неполитическо“ фиаско с елементи да хорър за човешки права – може да стане домакин скоро на Световно, ама тоя гений „бил готов“ да им го даде. На Северна Корея. „Бил готов“, да…

Преди 7-8 години правих интервю с един полски фотограф, базиран в Лондон, който беше успял тайно да изнесе снимки от Северна Корея. Майкъл Хуневич ми разказа тогава как първото, което видели на летището в Пхенян, била празнота. Там, логично, никой местен не ходи, защото никой местен няма работа там. И в един момент, каза ми Майкъл, се появиха, от нищото сякаш, едни хора, добре облечени, търкаляха куфари пред нас.