Мондиал 2022: Иран, Хаменей и басиджите

Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.

На 29.11, вторник на Мондиал 2022 се изправиха един срещу друг отборите на САЩ и Иран.За съжаление, контекстът на спора на футболния терен няма да е само спортен. Неизбежно е неговото политизиране.

Футболът отново се превърна във вътрешнополитическа тема в Ислямската република, на фона на участието на иранския национален отбор в Мондиал 2022. Това стана на тържество по случай годишнина от създаването на милицията басидж.

Пред ръководителите на милицията, която тероризира демонстрантите, Хаменей заявява: „Не бъдете слаби, не унивайте, вие ще превъзхождате, ако имате вяра.“ Аятолахът категорично отхвърля всякакви възможности за диалог с протестиращите и игнорира каквито и да е призиви за референдуми. Преди дни клириците от област Балучистан, в която доминиращо живее сунитско население, призоваха за провеждане на референдум за отделянето на тази иранска провинция. Подобни призиви отдавна има от иранските кюрдски партии, чиито седалища са в съседен Ирак, както и от активистите на съпротивата в южната провинция Ахуаз, в която доминиращо живее арабското малцинство в страната.

В тази светлина, коментаторите на сателитните телевизионни канали на Мюсюлманските братя, излъчващи от различни части на света, намериха интересна причина за загубата на отбора на Германия от Япония. Според тях това било „божие наказание“, след като отборът протестира за нарушаването на правата на LGBT-общността в Катар /отборът се снима с жестове за мълчание-бел.авт./. В същия контекст министърката на вътрешните работи и спорта на Германия социалдемократката Нанси Фаезер си беше сложила лента на ръката в подкрепа на това малцинство на стадиона, където тя наблюдаваше мача.

Висшият шиитски клирик отбелязва за някакви „свидетелства на американски представители преди 15 години“ и за пореден път ги свърза с „американски заговор“ за разрушаването на шестте държави Ирак, Сирия, Ливан, Либия, Судан и Сомалия. Според него целта било „елиминирането на стратегическия обхват и дълбочина на Иран в региона, обезкървяването на страната и в крайна сметка свалянето на режима на Ислямската република.“

По време на въпросната среща Духовният ръководител аятолах Хаменей коментира поведението на иранския национален отбор в Катар. След победата на Иран над Уелс с 2:0 Хаменей отбеляза: „Синовете на националния ни отбор по футбол озариха очите ни с победата си“, критикувайки мълчанието на отбора при озвучаването на националния химн при първата среща на отбора с Англия, когато загубиха с 6:2. „Голът беше подарък за иранския народ, особено за тези, които страдат“, каза футболистът Рамин Резаеян, който отбеляза втория гол срещу Уелс.

Пред представителите на басиджите, Хаменей изразява своята гордост за износа на „ислямска революция“ в шест държави, а именно Ирак, Сирия, Ливан, Йемен, Либия и Сомалия. Според него особено „оперативно“ било продължението на „ислямската революция“ в Ирак, Сирия и Ливан.

Те се свързват с най-кървавите деяния в историята на потушаването на демонстрациите в тази държава. Обикновено на улицата ислямистките активисти излизат по двама на мотоциклет, в пълно бойно снаряжение. Наблюдават демонстрацията и ако преценят, че имат надмощие, директно се намесват с палки. Ако видят, че това е невъзможно, обикновено снимат онези, които са най-активни сред недоволните. В началото на настоящия бунт, техни ръководители обозначаваха със зелен лазер хората /демонстрациите са през нощта-бел.авт./, които трябва да бъдат снимани и по-късно арестувани и репресирани. През 2009 г., когато бунтовете в Иран бяха наречени „Зелена революция“, именно басиджите се свързваха с рязането на уши и носове на активистите на антиправителствените сили.