Глобалното затопляне води до разрастване на пожарите в арктическата част на Сибир, които заплашват да освободят в атмосферата през следващите десетилетия огромни количества въглерод, задържани досега в почвата, предупреждава ново проучване, публикувано в сп. "Сайънс", съобщава БТА.
Авторите на изследването са се съсредоточили върху територия пет и половина пъти по-голяма от Франция, използвайки сателитни изображения, за да наблюдават площите, опожарявани всяка година между 1982 и 2020 г.
Броени дни преди откриването на конференцията на ООН по въпросите на климата COP27 в Египет изследователят се надява, че световните лидери ще успеят да постигнат съгласие за напредък.
Във всеки случай пожари като тези през 2020 г. ще бъдат все по-чести след 2050 г.", обобщава Дейвид Гаво.
Изследователите се опасяват, че скоро ще бъде достигнат праг, отвъд който малките повишения на температурата ще водят до експоненциално увеличаване на пожарите в региона.
Количеството въглероден диоксид, освободено през 2020 г., е "високо", но в бъдеще може да бъде "катастрофално", предупреждава изследователят, чиято компания The Tree map проучва обезлесяването и горските пожари.
Огнената стихия също така уврежда вечната замръзналост - трайно замръзналата почва, която в резултат на това освобождава още повече въглерод в атмосферата, понякога задържан в леда в продължение на векове или дори хилядолетия.
Само за две години - през 2019 г. и 2020 г., пожарите в този отдалечен регион на земното кълбо са опустошили площ, равняваща се на почти половината от тази, опожарена през последните 40 години, разкрива проучването.
Според изчисленията на изследователите пожарите са освободили около 150 милиона тона въглерод в атмосферата, като по този начин са допринесли за глобалното затопляне в един истински порочен кръг.
Според учените през 2020 г. са изгорели над 2,5 милиона хектара, отделяйки количеството въглероден диоксид, което се равнява на това, което емитира Испания за една година.
Средната температура на въздуха през лятото (от юни до август) е надвишавала 10 градуса Целзий само четири пъти през изследвания период: през 2001 г., след което през 2018, 2019 и 2020 г. Това са четирите години с най-много пожари.
Тази година обаче сибирското лято е било средно три пъти по-горещо, отколкото през 1980 г. През юни в руския град Верхопанск беше регистрирана температура от 38 градуса Целзий, което е рекорд за Арктика.
Тези региони на Сибир, в Русия, са предимно торфища и абсорбират въглерод. По този начин пожарите го изхвърлят в атмосферата под формата на въглероден диоксид.
"Това означава, че въглеродните абсорбатори се превръщат в източници на въглерод", обяснява Дейвид Гаво.
Изследователите се опасяват, че този праг от 10 градуса бележи "преломна точка", която ще бъде надхвърляна все по-често, обясни Дейвид Гаво. "Системата излиза извън контрол и при малко повишаване на температурата над 10 градуса изведнъж възникват много пожари", казва ученият.
"Най-важното от всичко е да спрем да използваме изкопаеми горива, които отделят въглероден диоксид. Защото това, от което се опасяват учените, е, че един ден ще достигнем такава критична точка, че планетата ще стане необитаема за много хора", казва Гаво.
Арктика, разположена над Северния полярен кръг, се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на планетата. "Именно това климатично усилване предизвиква необичайна пожарна активност", казва Дейвид Гаво, един от авторите на изследването.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)