Премахване на части от тялото за лечение на лудост: най-ужасяващите научни експерименти в историята

Експеримент за смяна на пола

Експериментите на римския император

Експериментът със сифилис

Електрошокова терапия

Елемент 731

Маймунска депресия

Мишка с човешки мозък

Паякообразна коза

Премахване на части от тялото за лечение на лудост

Случаят Ема Екщайн

Границата между гениалността и лудостта често се оказва изключително тънка. В опитите си да направят революционно откритие, което да промени света, някои учени стигат до крайности и провеждат експерименти, които понякога са не само шокиращи, но и изключително жестоки.

В Института за биологични изследвания в Калифорния, Съединените щати, изследователи са отгледали човешки мозъчни клетки от стволови клетки, инжектирани в мишки. Установено е, че човешките мозъчни клетки успешно се интегрират в развиващата се нервна система на новородени мишки, проправяйки пътя за бъдещи проучвания върху нови фармацевтични терапии за невродегенеративни заболявания.

В Тускиджи, Алабама, Съединените щати, няколкостотин афро-американски мъже фермери, които са се заразили със сифилис, са били подложени на изследване на лекарство, за което им е казано, че ще излекува болестта им. Въпреки това, дори след като е установено, че пеницилинът лекува болестта, учените отказват на мъжете лечение, тъй като искат да наблюдават естественото развитие на болестта. До края на експеримента много от мъжете са починали от самата болест или свързаните с нея усложнения. Разгласяването на събитието довежда до промени в законите за съгласие за научни експерименти в САЩ.

В държавния университет на Юта, САЩ, учени са създали генетично модифицирани кози, които могат да произвеждат мляко, съдържащо протеините, намиращи се в коприната на паяка. Тъй като паякообразната коприна е няколко пъти по-здрава от стоманата, надеждата била, че тези нови хибриди паякокози ще могат да произведат коприна, която по-късно ще бъде превърната в биостоманени полимери и произведена в неща като изкуствени връзки и сухожилия.

Д-р Лаурета Бендер от нюйоркската болница Creedmoor изследва ефектите от електрошоковата терапия върху деца през 60-те години на миналия век. Тя вярва, че може да се използва за лечение на социални проблеми и ранни признаци на шизофрения. В крайна сметка тя прилага терапията на над 100 деца, преди да бъде принудена да спре.

Д-р Хенри Котън, лекар в щатската лудница в Ню Джърси в САЩ, вярва, че болните вътрешни органи причиняват лудост. През 1907 г., без първо да получи съгласието на пациентите си, лекарят извлича различни части от тялото, включително зъби и черва, за да ги изследва. Много от неговите пациенти в крайна сметка умират от операциите, които д-р Котън приписва на „психоза в краен стадий“, според The New York Times.

По време на Втората световна война японската армия извършва химически и биологични бойни експерименти върху китайски, корейски и монголски местни жители. Експериментите включват тестване на живи оръжия, атаки с бактериална война, принудителна бременност и дисекция на живи хора, извършени без анестезия. Генерал от американската армия Дъглас Макартър помилва японските лекари, участващи в тези военни престъпления, като каза, че те помагат на Америка в изследванията на биологичната война.

През 1890 г., основателят на психоанализата, д-р Зигмунд Фройд, решава да лекува своята пациентка Ема Екщайн за това, което определя като истерия. Той вярва, че може да я излекува, като обгори носа ѝ и кара своя приятел-хирург Вилхелм Флайс да извърши операцията. В крайна сметка тя развива множество инфекции и остава обезобразена завинаги.

През Средновековието императорът на Свещената римска империя Фредерик II е бил известен с провеждането на варварски социални експерименти по време на управлението си. В един експеримент той се опитва да разбере дали хората имат „свой“ език, като изолира новородените бебета и не им позволява да имат никакво социално взаимодействие. Вместо да развият език, те стават диваци и умират в ужасяващи условия.

Психологът Хари Харлоу е добре известен с експериментите си върху маймуни в началото на 20 век. Един експеримент включва отделяне на бебета маймуни от техните майки, за да се изследва клиничната депресия. След като ги отделя от майките си, Харлоу поставя маймуните в пълна изолация за 10 седмици. Маймунките стават психично болни само след няколко дни и Харлоу не успява да ги излекува.

Психологът и експерт по сексуално поведение д-р Джон Уилям Мъни има теория, че полът се придобива, а не е вроден. Той извършва операция за промяна на пола на момченце. Лекарят убедил родителите му да го отгледат като момиче, но експериментът се провалил, когато детето се идентифицирало като мъж, а не като жена.