Археолози откриха свидетелства за висок социален статус на жителите на крепостта Туида през античността

13.10.22 г., 15:08 ч.

Копирано

Ценна информация за живота преди векове в крепостта Туида край Сливен дават тазгодишните археологически проучвания. Това заяви директорът на Регионалния исторически музей в Сливен – доц. д-р Николай Сираков, който е ръководител на археологическия екип. Сред находките са керамика, монети и фрагменти от различни предмети.

В археологическите проучвания са помагали и ученици от художествената гимназия, както и затворнички от женския затвор в града.

Друга находка е част от сребърна кутийка с декорация, вероятно с позлата от вътрешната страна. Предполага се, че тя е от реликварий, уточни тя.

Открити са още тежести от рибарски мрежи, кости от есетрови риби, което предполага луксозна диета на жителите на крепостта, която наред с трапезната керамика от 4-и век, показват висока социална класа.“

По думите на Сираков има доказателства, сред които монети, сочещи, че крепостта е от началото на четвърти век, а не от средата, както се смяташе досега. „Очакваме още да се промени хронологията на изграждането на самата крепост“, коментира той.

Фокусът на тазгодишните проучвания е полева консервация на движими и недвижими културни ценности – укрепват се зидовете, водопровода, за да се запазят, докато бъдат експонирани.

„Крепостта е датирана от четвърти век, като през различни периоди е била унищожавана и отново съграждана, припомни историята на крепостта доц. д-р Николай Сираков. В средата на пети век е унищожена, в началото на шести век е възстановена и съществува до началото на седми век, когато е унищожена от славяни, авари и прабългари. В началото на девети век крепостта отново е възстановена, влиза в рамките на българската държава. Продължава съществуването си по времето, когато България пада под византийска власт до началото на 13 век. Открити са били монолитни, масивни сгради от късната античност. По-късно през ранновизантийския период тези сгради са преизползвани. Тогава е бил разцветът на крепостта. Българите не са се съобразявали със старото градоустройство, но продължават да градят монолитно строителство, включително старобългарски водопровод, който е реставриран. Открихме керамика, която ни показва един пълноценен живот през този период. Има упадък, когато крепостта е част от Византийската империя, когато има нашествие на т.нар. късни номади. Наблюдава се застой, понижаване нивото на живот, като хората не се съобразяват с монолитните сгради и започват да строят землянки с по - лека конструкция. Тогава са правили боклучни ями и са унищожили доста пластове от предходните периоди“, каза Недялкова.

Заместник-ръководителят на проучванията Теодора Недялкова определи находките като изключително интересни. „Има пристроявания през различните периоди, разказа тя, цитирана от БТА. Най-интересното помещение, с характер да бъде експонирано, е в централната част на проучваната от нас сграда. То е покрито с плочи, със запазени страници на две врати, както и много големи железни гвоздеи, вероятно от обкова на едната врата. Достигнали сме подово ниво с натрупани камъни, в тях има вкопан долиум за съхранение на зърнени култури. Открихме още фрагменти от мортарии – антични хаванчета, които са имали много разнообразни употреби.