Икономическата криза в Афганистан и разцепления сред талибаните ги застрашават година след връщането им на власт

"А афганистанците изпитват все същите нужди, както преди 20 години", допълва един от съветниците му - Мохамад Омар Хитаби.

"Всички решения, взети от него (Ахундзада) досега, са основани на мненията на ерудирани специалисти по религиозните въпроси", казва Абдул Хади Хаммад, директор на медресе и член на духовен съвет, близък до върховния лидер.

"Знаем, че талибаните може и да са меркантилни, но те успяват да се проявяват като такива", казва дипломат.

"Талибанските гвардейци получават заплати със закъснение и тези заплати са ниски. Те са недоволни", заяви пожелал анонимност представител на талибаните, работещ в Северозападен Пакистан.

Колкото и да хвалят талибаните своя "нов тип управление на страната", според мнозина наблюдатели промените, осъществени досега, все още са повърхностни.

Линия, която подкрепя Абдул Рахман Таяби, друг съратник на върховния водач, натоварен с министерството за насърчаване на добродетелта и борба с порока. "Нашият народ не иска много, както може би искат хората от други страни", увери той.

Мнозина са се върнали по селата си или в Пакистан, за да търсят друга работа, добави друг талибански източник.

Опитите на талибаните да разнообразят своите приходи и доходи, използвайки въгледобива, доведоха до вътрешни борби в северните провинции, изострени от етническия фактор и религиозното разцепление.

Освен това момичетата могат да посещават начално училище, а жени репортери интервюират правителствените чиновници, което бе немислимо по време на първия опит на талибаните да управляват през 90-те години на миналия век.

Победата им сложи край на сраженията и даде на афганистанците възможност малко да си поемат дъх, особено в селските райони, изтощени от две десетилетия насилие.

Последваха други мерки, напомнящи за бруталното предишно талибанско управление, възмутили чуждестранните дипломати, които редовно се срещат с членовете на кабинета, но нямат достъп до върховния лидер на талибаните.

Технологиите и пиарът се появиха във всекидневието на държавните служители в Кабул, хората ръкопляскат на крикет мачове в препълнени стадиони, афганистанците имат достъп до интернет и до социалните мрежи.

Тоест това са най-вече "символични" жестове, целящи да предразположат Запада - финансирал в продължение на 20 години страната, зависима от животоспасяващата външна помощ - и да не остане сега тя откъсната от световната финансова система.

"В някои случаи бихме могли да констатираме политическо развитие, но нека сме наясно. Все още имаме работа с организация, отказваща да загърби някои твърде изостанали догматични позиции", коментира Майкъл Кугелман, експерт по Афганистан в изследователския център "Уилсън".

Година след завръщането с гръм и трясък на талибаните на власт в Афганистан в редиците им се забелязват разцепления заради колосалните предизвикателства, с които се сблъскват бившите бунтовници и новите господари на страната, коментира АФП, цитирана от БТА.

В тези условия "вие имате един лагер, който напредва с онова, което смята за реформи, и друг лагер, който явно смята, че тези анемични реформи са прекомерни", обяснява Ибрахим Бахис, аналитик по Афганистан, работещ за Международната кризисна група.

Днес обаче Афганистан е потопен във вихрушка от кризи - финансова, икономическа и хуманитарна. Милиони афганистанци живеят под равнището на бедност, през изминалата година мнозина афганистанци за първи път през живота си затънаха в дългове, а има семейства, принудени от немотията, да избират дали да продадат малките си дъщери или собствените си органи.

Междувременно новите власти пренебрегнаха исканията на Запада за всеобхватно правителство, а убийството на главатаря на "Ал Каида" миналата седмица в Кабул подновява съмненията по повод ангажимента на талибаните да прекъснат връзките си с екстремистките групировки.

Множество девически средни училища остават затворени и жени не се допускат до обществени длъжности. В консервативните райони музиката, наргилетата и хазартът все още са под строг контрол, демонстрациите се потушават жестоко, а журналистите редовно са подлагани на заплахи и арести.

През март върховният водач на талибаните Хайбатула Ахундзада породи изненада, като отмени очакваното отваряне на девическите средни училища. Редица аналитици съзряха в това стремеж да не се възприема, че Афганистан е капитулирал пред западните администрации. Наред с това той попари надеждите за възстановяване на международните финансови потоци, което предизвика критики дори в командването на талибаните в Кабул, а някои от тях дори открито застанаха срещу решението му.

Твърде тайнственият Хайбатула Ахундзада и могъщите му приближени - духовници и бивши въоръжени бойци, продължават да налагат строгото си тълкувание на шериата, заседавайки в Кандахар, люлката на талибанското движение. Съветниците му претендират, че страната може да оцелява без доходи отвън, макар всички да осъзнават, че деблокирането на замразените й активи в чужбина би представлявало спасителен пояс за Афганистан.

Тези нарастващи напрежения може да засилят консервативните тенденции в движението към връщане назад, смята Кугелман: "Ако талибанските водачи започнат да усещат реални заплахи за политическото си оцеляване, ще успеят ли те да се променят?".

Хайбатула Ахундзада, чиято власт още никой не е дръзнал да оспори, неспирно припомня, че движението трябва да запази единството си. Според някои източници той полага усилия да поддържа равновесие, за да успокои напреженията между различни съперничещи фракции. Но в талибанските редици вече се надига гняв.